Юношите старша възраст на “Етър 1924” спечелиха баража в Севлиево и върнаха В. Търново на футболната карта на България. Отборът доби право на участие в Националната група до 19 години, което на практика означава, че в старата столица ще гостуват надеждите на “Левски”, ЦСКА, “Литекс” и останалите водещи клубве у нас- тоест бъдещето на родния футбол. Децата постигнаха единствения, но голям футболен успех за В. Търново през тази година- без нормален стадион, без нормални тренировки, без средства за възстановяване, без... Две талантливи поколения се сляха в едно, под ръководството на треньора Борислав Евтимов, за да покажат, че старата столица има млада, можеща футболна кръв.
Момчетата от набор- 94 воюваха наистина за последно, знаейки че излизат от възрастта и няма да са част от бъдещето в U19, но не предадоха с година по- малките си съотборници, така както направи с тях едно друго поколение преди 12 месеца. Родените през 1995 г. пък показаха, че наистина са първи. Те първи от школата на “Етър 1924” се класираха преди години за участие във финали на държавно първенство, първи играха четвъртфинал за купата на страната и сега първи заслужиха мечтаната промоция за Националната група.
С успеха си тези момчета хвърлиха ръкавицата на всички ни– на великотърновската общественост, на кмета и общинските съветници, на бизнеса, на БФС, на медиите. Те свършиха своето– топката е в полето на други, в нашето, на възрастните.
За великотърновския футбол настъпи време, в което да стане ясно, кой милее за него на думи и кой на дела. Защото това поколение и идващите след него са наши, това са нашите деца, децата на В. Търново и сме длъжни да им дадем шанс да защитават виолетовата футболна чест в U19 и в Северозападната “В” група- на този етап, а после дай Боже и по- нагоре. С нормална база, с тренировъчен процес, лагери и екипировка.
В противен случай ще ги загубим, но и по- лошо ще убием надеждата на по- малките запленени от футбола деца, че в този град може да се случва нещо хубаво, че и те ще играят в голямата група, щом се трудят. И ще продължим гузно да шушукаме зад гърбовете си кой крив, кой прав, кой е престъпник и крадец, какво може и какво не може. Ще цъкаме с езици и ще завиждаме какво се случва в Ловеч, в Стара Загора, в Етрополе, без да си признаем дори пред себе си, че просто нямаме волята да го направим.
