Баскетболистка от Поликрайще е обличала екипите на отбори от девет държави, сред които Русия, Чехия и Украйна. Маринела Агаларева е възпитаничка на треньора Живко Коларов, който от години единствен поддържа огъня на женския баскетбол в региона.
От малка 35- годишната сега Маринела предпочита да мери сили с момчетата, без значение дали под кошовете или на футболния терен. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по електроника „М.Ломоносов" в Горна Оряховица, а през това време тегли напред училщния отбор по баскетбол. Най-силната й позиция е като атакуващ гард.
На 18 години подписва първия си професионален договор със столичния гранд „Левски", където неин първи треньор е националната легенда Петкана Макавеева. Истинското израстване на Маринела като състезател настъпва при Иван Лепичев. Категорична е, че на него дължи най- много в спорта. Другото име към което се отнася с респект е Георги Божков, независимо че е имало кризи на доверие в съвместната им работа.
Агаларева изиграва пет сезона със синия екип. Признава, че първите години в столицата са й били изключително тежки. Имало е моменти, когато е възнамерявала да си събере куфарите и да поеме към родното Поликрайще.
"В „Левски" случайни състезатели няма, а софиянките не пропускат да ти напомнят за провинциалния произход. Тежко беше, разбира се. Трябваше да бъда с класа над останалите, за да помириша терен. Естествено, че чувах злобни подмятания по свой адрес, когато изригвах на игрището. Селянка съм била, как съм се обличала, как съм говорела. Аз обаче предпочитах да говоря с играта си", разказва Маринела Агаларева. Характерът и позволява бързо да се наложи като основен изпълнител. Със синия екип печели Купата на страната и бронзов медал от държавното първенство.
След пет години поема към съседна Македония, където родният треньор Славко Димитров я кани в „Тиквеш"/Кавадарци/. Заедно триумфират с Купата на Македония и българката е определена за най- добър играч в местното първенство. За кратко се прибира у нас и подписва с пловдивския „Академик- Тест", който прави звездна селекция. Парите на турския инвеститор бързо свършват и Маринела отново стяга багажа за чужбина. Следващата спирка в кариерата е Охрид, а след това идва и трансфер в хърватския „Госпич". С хърватите Агаларева играе с успех в Адриатическата лига и вдига купата на страната. Следва предложение да заиграе в изключително силното първенство на Русия и тя подписва най-изгодния си личен договор с „Динамо"/Курск/.
"Руското първенство е може би най- силното в Европа, заедно с френското. Конкуренцията там е изключителна, но и условията си заслужаваха. Парите в женския баскетбол никъде не са големи, но престоят ми в Курск си заслужаваше", откровена е Маринела.
Изявите в Русия са достатъчно сериозен аргумент, за да последва най- сетне и повиквателната за националния ни отбор. С националния екип печели международния турнир „Иван Гълъбов", слага и капитанската лента. Националният треньор Георги Божков я иска при себе си в ЦСКА и Агаларева става част от звездната селекция на „червените ангели", които за кратко предизвикват фурор в Европа. Проектът се сгромолясва с мистериозната смърт на израелския благодетел Емил Коен. Преди това българският евреин е уличен в серия от измами, което дава повод и до днес смъртта му да се подлага на съмнение.
Перманентното безпаричие в българския баскетбол подтикват Маринела към поредната задгранична „командировка". През 2007 година акостира в първенството на Полша, където защитава екипа на Пабианице. Следва покана да се присъедини към USK/Прага/. Чехите са изключително стабилен клуб, с име и авторитет в клубните турнири. С тях Маринела прави впечатление и в мачовете от Евролигата. Опитва и от вкуса на клубния баскетбол в Унгария. Там поликрайщенката записва участия с екипа на „Залаегерсек". Не иска да си спомня особено за престоя в Румъния. За сравнително кратко е състезател на „Клуж"/Напока/.
"Румънските проекти в баскетбола са като нашите. Големи обещания в началото, а след три месеца се появява спонсорът и съобщава, че парите свършили. В Румъния общо взето си останах излъгана и не получих това, което заслужавах", разказва Маринела.
Следва изключително запомнящо се присъствие в първенството на Украйна, където Агаларева играе за местния гранд „Динамо"/Киев/. През 2009 година става шампион на страната , а през следващата година достига до 1/8 финал в турнира на европейските шампиони. Украинският й период приключва с участие в отбора на Донецк.
Малцина знаят, но Маринела има в кариерата си успехи и на футболния терен. Стига до сребърните медали с екипа на НСА и дори е голмайстор на отбора, играла е и за великотърновския клуб "Болярки". Може да се каже, че не си е пиляла и времето в чужбина. Свободно говори и пише на руски и хърватски. В момента е в родното си Поликрайще, отклонила е няколко нови покани за чужбина. Желанието й е да възроди женския баскетбол в Горна Оряховица. Има разбирането на колегата си Митко Тончев, но младият баскетболен клуб в града не може да й предложи необходимата сигурност. За това си търси работа като преподавател по физическо възпитание, но на този етап се оказва, че свободни места в Горна Оряховица няма...
