Аврам Аврамов е един от най-силните алпинисти от близкото минало, с многобройни изкачвания на най-трудните стени и маршрути в България, един от шестимата българи, които изкачват първия български седемхилядник - пик Ленин, ръководител на експедицията, осъществила първото българско изкачване на връх Комунизъм, 7495 м, в Памир, ръководител на експедицията на Еверест през 1984 г., когато петима българи успяха да достигнат върха по един от най-трудните маршрути, нямащ след това изкачване и до днес. Миналата седмица той бе във В. Търново за откриването на изложба, посветена на 30- ата годишнина от покоряването на Еверест.
За експедицията на Еверест през 1984 г. Аврам Аврамов има издадени книгите „Еверест по Западния гребен” и „Жестокият път на Еверест”. Преди да отговори на въпросите на „Борба”, 82-годишният ветеран се пошегува, че това, което не знам за него, е, че е юноша на футболния „Лудогорец” (Разград).
- През коя година сте играли в „Лудогорец”?
- Започнах през 1946 г. като юноша.
- Мислили сте, че Разград ще има отбор с водеща роля у нас, а в евротурнирите?
- Ако трябва да бъда обективен, ще кажа - как? Но практиката показа, че и в Разград може да се получи такъв успех, макар че всички футболисти не са български. По цял свят е така и няма защо да омаловажаваме успехите на „Лудогорец”.
- Да Ви върна към българската експедиция до Еверест. Припомнете кой даде идеята за нея, как бе организирана, колко време Ви отне подготовката?
- Трудно ми е да обхвана всичко това, защото съм четвъртият предложен да бъде ръководител на тази експедиция. Преди това трима души са минали, отказано им е или сами са се оттеглили. Аз се занимавах 14 месеца - подготовка, изкачване, финал на експедицията. Иначе от раждането на алпинизма в света съществува мечтата Еверест. Това е мечта не само на алпинистите, а и на много други хора.
- Труден ли бе подборът на алпинистите?
- Подборът е започнал от 180 души, аз го поех от 30 - 35 алпинисти. Когато ми предложиха да стана ръководител на експедицията, имах изискване. Или аз подбирам отбора и тръгвам да го водя, или няма да участвам. Подборът беше много труден, включително посещения на космически, медицински, ракетни и други институти в бившия Съветски съюз, с много сложни изкачвания, тренировки и т.н. Ние имаме двама души, загинали по време на подготовка, които не видяха Хималаите дори на снимка.
- Защо избрахте най-трудния маршрут за изкачване?
- Защото само той бе свободен в този период и бяхме принудени да направим най-сложното на Еверест. А ние го направихме повече от най-сложното, защото сме единствените в света, осъществили цялостен траверс над Еверест. Започнахме от ледника Хумбо, от базовия лагер, по целия Западен гребен, минаване през Южния връх и слизане под височина 8000 метра по ледника Хумбо. Това не е извършвано и едва ли някога ще бъде извършено.
- Спомням си, че тогава цяла България чакаше информация за случващото се от Вас. Вие как се чувствахте в базовия лагер, когато изгубихте връзка с Христо Проданов?
- За мен на тази експедиция има пет дни, в които съм се чудил какво да правя, защото обстоятелствата наложиха по този начин да подходим. Ние тръгнахме един месец по-рано от планираното. Вместо през май да проведем самото изкачване, Христо Проданов и още две свръзки бяха принудени още през април да тръгнат. Така стана и първото изкачване в света на Еверест през април.
- Можеше ли Христо Проданов да се прибере сполучливо?
- Можеше, ако беше спазил това, което говорихме хиляди пъти, не стотици, хиляди пъти.Трябваше да слезе не по Западния гребен, а по маршрута, който навремето направиха словенски алпинисти. Щеше да се окаже на 7500 метра, където щяхме да можем да му помогнем. Тактическа негова грешка, но характерът му е такъв. Той е или, или не. При него няма „да”. Така написаха италианските спортни и други вестници: „Един българин се изкачи на Еверест, защото не можеше да казва не”.
- Как живеете днес?
- Пенсионер съм от 23 години. Като си платя сметките и ми остава нещо...
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
