Православната църква почита днес паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос. Св. Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Св. Петър.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Той стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал след Христос и прекарал с него целия ден.
След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
Св. Андрей проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата.
Според българските народни традиции Андреевден е празник на семето или зърното. На този ден се вари жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в камината - нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На младите жени се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена - както бързо наедряват те, така и булките да наедряват с бъдещите си деца. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят.
Народът свързва този ден с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте - наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва "както пиле в яйце".
На Север от Балкана почитат този празник и като празник на мечките. Според стара легенда, Св. Андрей живеел като отшелник в гората и сам обработвал малка нивичка. Една мечка изяла вола му и тогава светецът я хванал и я впрегнал в ралото вместо добичето и така си изорал имота. После яхнал дивия звяр и така слязъл с него до близкия манастир. Оттам почнали да почитат Св. Андрей като мечи покровител. В българската народна митология мечката се приема за символ на женското начало и на плодовитостта, празникът е известен още и като Мечкин ден.
Имен ден празнуват: Андрей (което значи мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.
