На 20 октомври се отбелязва Световният ден на остеопорозата. Инициативата има за цел да повиши осведомеността на хората относно превенцията, диагностиката и лечението на остеопорозата и метаболитните костни заболявания.
Остеопорозата е глобален обществен здравен проблем, значимостта на който нараства със застаряването на населението на планетата и увеличаване на продължителността на живота. Заболяването и свързаните с него счупвания на костите са важна причина за заболеваемост и смъртност на населението в света. По данни на Световната здравна организация (СЗО) остеопорозата е на второ място по смъртност в света след сърдечно-съдовите заболявания.
Ежегодно бедрените счупвания – основното следствие от остеопорозата, наброяват 1,5 милиона. Само един от всеки трима възрастни хора, претърпели счупване на бедрената кост, се възстановява напълно и не зависи от грижите на близките си. Към 2050 г. се очаква броят на бедрените фрактури, които се случват ежегодно в света, да се увеличи от сегашните 1,5 милиона до над 6 милиона, с рязко увеличение в страните на Азия и Латинска Америка.
Тази година, по повод на Световния ден, Международната фондация по остеопороза разработи глобална кампания под надслов „Здравословно хранене, здрави кости”. Глобалната инициатива е фокусирана върху ролята на правилното хранене за укрепване и поддържане на костното здраве през всички етапи на живота, както и върху необходимостта от изграждане на максимална пикова костна маса при децата и юношите, и предотвратяване на преждевременната загуба на костна маса при възрастните хора.
Инициативите в световен мащаб, преминаващи под егидата на Международната фондация по остеопороза, са насочени към предизвикателствата на общественото здраве, свързани с недостатъчен прием на калций, витамин D и протеини, както и на други микроелементи, имащи решаващо значение за здравето на опорно-двигателния апарат, и към разработване на стратегии за справяне с проблема.
Въпреки, че остеопорозата засяга милиони хора навсякъде по света, информираността за заболяването е все още ниска, заболяването не се диагностицира своевременно, диагностичното оборудване често е недостатъчно или не се използва пълният му потенциал, а лечението не винаги е достъпно за нуждаещите се. Първата стъпка в успешната борба с остеопорозата е да познаваме нашите рискови фактори за заболяването.
Рискови фактори, които не могат да бъдат избегнати:
• старческа възраст – за нея е характерна т. нар. сенилна (старческа) остеопороза, при която най-чести са счупванията на шийката на бедрената кост;
• състояние след менопауза или ранна менопауза (настъпила преди 45г. възраст по естествен път или след оперативно отстраняване на яйчниците), при което се наблюдава най-разпространеният вид остеопороза със счупвания на прешлените и на долната трета на предмишницата;
• наличие на определени заболявания - захарен диабет, Базедова болест, ревматоиден артрит, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, левкози и други;
• продължително лечение с медикаментозни средства, увреждащи костната структура - кортикостероиди, антиепилептични лекарства, тиреоидни хормони и други;
• наследственост;
• грацилно телосложение, характеризиращо се с фина костна структура, нисък ръст и поднормено тегло;
• хора от бялата или азиатската раса.
Рискови фактори, които могат да бъдат избегнати:
• недостатъчен внос на калций и витамин Д с храната – ниският прием на калций с храната води до загуба на костно вещество, а на витамин Д – до намаленото му усвояване от червата;
• заседнал начин на живот - липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях;
• тютюнопушене - никотинът в цигарите потиска синтезата на ново костно вещество;
• прекомерна консумация на кафе (над 5 чаши дневно), готварска сол, черен чай, злоупотреба с алкохол – тези нездравословни навици водят до увеличено отделяне на калция чрез бъбреците и до загуба на костно вещество;
• небалансирано белтъчно хранене - прекомерният или недостатъчен внос на белтъчини ускорява процеса на костна загуба;
• остър и хроничен психоемоционален стрес - адреналинът, който се отделя по време на силен стрес, извлича калция от костите и води до минералното им обедняване; този процес може да се развие в рамките на седмици и дори дни
