Две години след отварянето на първите „Кореком”-и на „Златни пясъци” през 1965 г. Държавна сигурност настоява те да бъдат затворени. Към искането, отправено през 1967 г. към Министерството на финансите, се присъединяват още Окръжният комитет на БКП във Варна и ръководството на МВР в морския град. Изтъкнатите мотиви са, че магазините не отговарят на първоначалното си предназначение, печалбата от тях е незначителна, а политически са „неоправдани и вредни, защото компрометират престижа и националното достойнство на нашия народ”.
За негативния „морално-политически ефект” от „Кореком” службите алармират още в края на туристическия сезон през 1965 г. В секретна справка се анализира, че тъй като във валутните магазини се продават и български стоки, посетителите започват да ги сравняват с чуждите и с възхищение да говорят за предимствата на вносните. В същото време интересът към българските щандове бил слаб, докато пред другите се образували опашки от купувачи.
„Това явление ставаше пред очите на чужденците и те в отделни разговори нагледно показваха превъзходството на капиталистическата икономика”, докладва началникът на отделението на ДС във Варна, което отговаря за „Златни пясъци”. Като още по-голяма опасност той посочва стремежът на българските граждани да намерят валута.
„Нашите граждани, болшинството от тях честни и добросъвестни служащи или работници, се унижаваха да се молят на чужденците да им продадат чужда валута. Това те правеха в стремежа си да се сдобият на всяка цена с нещо вносно”.
В опитите си да се снабдят с валута някои българи стигат до куриозни ситуации. Млад варненец, който не знаел чужди езици, написал върху лист на немски език, че търси да купи марки, и го показвал наред на чужденците по заведенията.
Служителите в курортите също измислят всевъзможни схеми. Сервитьори, бармани и администратори, на които е позволено да приемат от туристите валута при плащане на услуги, не я отчитат и я задържат, а възстановяват сумата в български левове. Други търсят запознанства с чужденците, за да им обменят валута. Една камериерка се оказала особено безцеремонна и нахлула в хотелската стая на западногерманско семейство, като най-нахално поискала да й дадат 3 марки. Тя вече имала 21 марки, но те не й стигали да купи пуловер за дъщеря си. Възмутени от поведението й чужденците я изгонили и подали оплакване.
Само след няколко месеца функциониране на магазините в края на 1965 г. в Държавна сигурност стигат до извода, че не е изключено тяхното съществуване да се „подготвено предварително и да служи като удобна форма на идеологическа диверсия”. Същите опасения са изразени и в друга секретна справка, изготвена две години по-късно.
„Витрините на тези магазини служат за примамка на поклонниците на Запада и на неукрепналите политически, които затъват още повече в пагубното действие на буржоазното влияние. Магазините са един от пътищата, които дават възможност за идеологическа диверсия срещу нашия народ…Без да се надценява отрицателното влияние на магазините с чужда валута, може определено да се каже, че те създават условия за рушене на нашия социалистически морал, за унижение и поклон пред Запада, за компрометиране на нашата социалистическа действителност. Опасността идва главно от растящия „поход” към чуждата валута. Този стремеж става зараза, която завладява много честни граждани. Поставяйки се в материална зависимост, неукрепналите политически могат лесно да станат предатели. А бихме разсъждавали наивно, ако не отчетем, че чуждите разузнавания могат да се възползват от предоставените им възможности и поле за действие. Чуждопоклонникът при възможност става лесно родоотстъпник”.
В същата справката се посочва, че „трудовите хора от вътрешността на страната” били възмутени от „Кореком”-ите в морските курорти и се чувствали дискриминирани.
„Ние негри ли сме? Само работим, а не ни зачитат. Това не е България, а Запад”, подхвърляли те, когато виждали надписите на магазините „Само за чужденци”.
Възмутени от магазините били също съветските туристи, френските и белгийски комунисти, а швейцарка дори се разплакала от обида, защото нямала марки и не й позволили да си купи вестник.
През юли 1967 в немското списание „Щерн” се появява карикатура, показваща българин пред валутен магазин. Текстът отдолу гласял „В магазина има 23 души, от които 16 агенти”.
Наблюдавайки чакащите пред магазините българи, които се опитвали да обменят валута, чужденците им подхвърляли „Вие нямате свобода, никъде в света няма такова нещо”.
Пред агент на Държавна сигурност немски турист заявява, че тези магазини са „една от най-големите провокации, които българите правят срещу собствените си хора”. Чужденецът недоумява „как може една социалистическа страна да търпи такова нещо” и сравнява България с Германия през 1945 г., когато за окупационната американска армия са разкрити специални магазини, а достъпът на местното население е забранен.
„Представям си България без „Кореком” по-хубава. Моите приятели се присъединяват в тази насока на 100 %. Те искат да прекарат своя отпуск тук, това означава да си починат. Тази почивка вече не е почивка, когато на всеки 5 минути те питат: заменете ми валута срещу левове”, коментира германецът.
Заради стремежа на българите да се сдобият на всяка цена с вносни стоки от „Кореком” милицията във Варна отчита сериозен ръст на валутните престъпления. През 1966 г. те са били за 6 000 лв, а на следващата – за 7000 лева. Сред задържаните от милицията има дори лейтенант от Казанлък, който се опитал да открадне чужда валута.
Опитите на местните партийни функционери и ръководствата на Държавна сигурност и МВР да бъдат закрити магазините се оказват безуспешни и през 1967 г. „Кореком”-и вече има не само на „Златни пясъци”, но и в „Слънчев бряг”, София, Русе и Калотина, а в следващите години се появяват и в много други градове.
Какво продават в първия „Кореком” на „Златни пясъци” може да прочетете ТУК.
