През октомври по Дарик радио и в Dariknews.bg ви разказваме историята на имената на варненските квартали. Следващият в списъка ни е най-големият квартал в Източна България.
Във „Владислав Варненчик“ (наричан още „Владиславово“) живеят близо 50 хиляди души, или всеки седми варненец. Това е най-близкият до летището варненски квартал. В исторически план локацията на „Владиславово” обаче се свързва с Битката на народите, при която загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело. Посмъртно получава прозвището Варненчик.
Преди да стане част от Варна, квартал Владиславово е бил село. Възникването му датира от османско време. Тогава се е наричало Паша, а по-късно – Пашаегид. След Освобождениетоимето на селото се изписва като Паша-Кьой и там се заселват бежанци от Беломорска Тракия.
В Анкетна карта, изготвена по нареждане на Министерството на народното просвещение през 1913 г. и съхранявана в Музея за история на Варна ХV–ХІХ век, е записано: „Някой си паша го имал като чифлик, а после постепенно се заселило и получило името Паша кьой”, показва проучване на Светослав Аджемлерски. Историкът от 20 години изследва селищните имена във Варненска област.
Легенда разказва, че преди да стане село, а след това и варненски квартал, днешната територия на „Владиславово” е била чифлик на еничаря, отсякъл и показал на султана главата на крал Владислав. Както е известно при битката край Варна кръстоносните войски на полско-унгарския крал Владислав и унгарския пълководец Янош Хуняди са победени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал е убит в битката.
В началото на 20-и век за населеното място е предложено ново име – Владислав. Мотивът е, че селото се намира на мястото на битката при Варна и заслужава да е кръстено на полско-унгарския крал, загинал в Битката на народите край Варна, показва проучването на Аджемлерски.
Разрастването на Владиславово продължава и през втората половина на миналия век селото става част от град Варна. Датата е 22 април 1975 г.
По това време започва и изграждането на първите панелки във „Владиславово”. Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. През 80-те години са изградени блоковете в „Кайсиева градина”, на част от мястото на изоставена поради старост овощна градина, откъдето идва и името на микрорайона.
През 1986 г. кварталът е обособен в отделен район. Във „Владислав Варненчик“ днес живеят близо 50 000 души, или повече от населението на областни градове като Силистра, Разград, Търговище, Ловеч и Кюстендил.
Във „Владислав Варненчик“ (наричан още „Владиславово“) живеят близо 50 хиляди души, или всеки седми варненец. Това е най-близкият до летището варненски квартал. В исторически план локацията на „Владиславово” обаче се свързва с Битката на народите, при която загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело. Посмъртно получава прозвището Варненчик.
Преди да стане част от Варна, квартал Владиславово е бил село. Възникването му датира от османско време. Тогава се е наричало Паша, а по-късно – Пашаегид. След Освобождениетоимето на селото се изписва като Паша-Кьой и там се заселват бежанци от Беломорска Тракия.
В Анкетна карта, изготвена по нареждане на Министерството на народното просвещение през 1913 г. и съхранявана в Музея за история на Варна ХV–ХІХ век, е записано: „Някой си паша го имал като чифлик, а после постепенно се заселило и получило името Паша кьой”, показва проучване на Светослав Аджемлерски. Историкът от 20 години изследва селищните имена във Варненска област.
Легенда разказва, че преди да стане село, а след това и варненски квартал, днешната територия на „Владиславово” е била чифлик на еничаря, отсякъл и показал на султана главата на крал Владислав. Както е известно при битката край Варна кръстоносните войски на полско-унгарския крал Владислав и унгарския пълководец Янош Хуняди са победени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал е убит в битката.
В началото на 20-и век за населеното място е предложено ново име – Владислав. Мотивът е, че селото се намира на мястото на битката при Варна и заслужава да е кръстено на полско-унгарския крал, загинал в Битката на народите край Варна, показва проучването на Аджемлерски.
Разрастването на Владиславово продължава и през втората половина на миналия век селото става част от град Варна. Датата е 22 април 1975 г.
По това време започва и изграждането на първите панелки във „Владиславово”. Варна е трябвало да се развива на запад, поради съсредоточаването на промишлеността основно в Девня. През 80-те години са изградени блоковете в „Кайсиева градина”, на част от мястото на изоставена поради старост овощна градина, откъдето идва и името на микрорайона.
През 1986 г. кварталът е обособен в отделен район. Във „Владислав Варненчик“ днес живеят близо 50 000 души, или повече от населението на областни градове като Силистра, Разград, Търговище, Ловеч и Кюстендил.
