„Да помогнем“ – често чуваме този зов, особено по празници. Някои помагат, други обаче пропускат покрай ушите си неволите на останалите с успокоението, че това не се отнася за тях.
Ударите на съдбата застигат човек, когато най-малко очаква. Някои хора се предават. Други – напротив. Изправят се и продължават напред с още по-големи сили. Сред вторите е 32-годишният Виктор Николов от Варна, който от две години и половина живее с диагнозата "бъбречна недостатъчност".
Младият мъж вярва, че с помощта на близки, приятели и добри хора ще успее да си върне живота, който преди това е имал. Именно те организираха в навечерието на Нова година благотворителен концерт за набиране на средства. Събраната сума бе скромна, едва 283 лева, но Виктор е истински благодарен. Той вярва, че благотворителната кампания в негова подкрепа няма да приключи дотук.
А кога започва кошмарът за младия мъж? До юни 2009 година варненецът почти не е боледувал. Адът дошъл след вирусна инфекция. „Всичко се разви за пет дни. Започна като настинка, а на петия ден бях на диализа, с 40 градуса температура в болницата, от която излязох след месец”, връщата лентата назад Виктор.
Ежедневието на компютърния специалист сега минава между болницата и дома. Три пъти седмично, средно по четири часа, Виктор е на мъчителна хемодиализа, която обаче е временно решение. Единственото спасение е бъбречна трансплантация. След десетки изследвания и ходене по мъките е установено, че само баща му може да стане донор. Проблемът е, че двамата са с различни кръвни групи и за да се осъществи трансплантацията, антителата от бъбрека на баща му трябва да се пречистят. Подобна специфична интервенция не се прави в България. Това е възможно да се случи в клиника в Германия, което обаче струва много, много пари.
Виктор няма време за губене, защото диализата буквално изсмуква всичко от него. „Имам първи наченки на хипертония, вече имам проблеми и с щитовидната жлеза. Всичко това се дължи на хемодиализата. Затова всеки един месец ми е ценен”, споделя той.
Заради хемодиализата Виктор не работи. Понякога ходи да помага във фирмата, в която е работел преди да го сполети страшната болест. „Това го правя, за да не загубя социалните си контакти, да съм сред хора. Иначе няма нищо общо с това, което беше преди да се разболея”, разкри Виктор.
Темата за болестта на Виктор е табу пред 4-годишната му дъщеря Велизара. „Казваме й, че ходя на работа и смятам така да си остане. Никога да не разбере през какъв ад съм преминал. Когато всичко свърши успешно, един ден просто ще й го разкажа”, обяви Виктор.
За да се сложи по-скоро край на кошмара, са необходими 120 хил. евро. От началото на дарителската кампания, която започна преди 15-ина дни, са събрани около 8 хил. лева.
Нека не забравяме, че всеки един от нас може да се отзове на зова за помощ.
Дарителски сметки:
В лева: BG96FINV91501315130703
В евро: BG18FINV91501315132301
BIC: FINVBGSF | Първа Инвестиционна Банка
Титуляр: Виктор Николов
Е-mail за дарение през PayPal: viktornikolov79@gmail.com. Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
КИН код за дарение през ЕPay: 3745121862
