Разкриха загадъчни каменни съоръжения при разкопки на некрополна могила във Варненско (СНИМКИ)
/
БТА
Загадъчни каменни съоръжения бяха разкрити при разкопките на некрополна могила в района между Ветрино и Провадия, каза ръководителят им д-р Владимир Славчев, археолог в Регионалния исторически музей във Варна. Той допълни, че за пръв в региона са открити и останки от римска колесница.
БТА
Надгробната могила „поднася“ изненади на археолозите от самото начало на разкопките. Тя е от римската епоха и е насипана в рамките на втори – началото на трети век от нашата ера. По думите на Славчев никой не е очаквал могилата да е точно такава, при положение, че малко преди това в района бе проучвана друга, но от ранната бронзова епоха. Очакванията са били двата паметника да са от едно и също време, но вече има серия доказателства, че не е така.
БТА
БТА
Погребенията в тази могила са били всъщност кремация на място. Изкопавани са гробни ями, в които се е полагало дървеното ложе с тялото и след като изгори, се е засипвала ямата, обясни Славчев. Според него няма как да бъдат открити категорични доказателства дали са погребвани хора от един и същи род, но по-скоро е използвана от по-голям кръг от населението, тъй като наблизо е имало селище. Могилата е странна и защото първоначално не е била насипана върху връх на хълм, а на склон, каза още Славчев. Той уточни, че всъщност разкопките показват, че става дума за комплекс, изграждан на няколко етапа. Първичната могила е била покрита с белезникав пласт мергел, след това е разширена и пак запечатана по същия начин. На следващ етап са били направени загадъчните каменни съоръжения, погребенията с кремация, като ямите са вкопани в земята и на дъното са стеснени.
Кремацията е типичен обред за римската епоха и население, допълни археологът. Според него за социалния статус на погребаните може да се съди от откритите гробни дарове. Не са намерени златни предмети, но почти навсякъде археолозите са се натъкнали на керамични и стъклени съдове, предмети от желязо и бронз. Открити са и няколко монети, слагани, за да се ползват от мъртвеца в отвъдното. Монетите са хвърляни не по време на кремацията, а при засипването на гроба, обясни Славчев. По думите му едната със сигурност е сечена по времето на римския император Антонин Пий, други са от династията на Северите.
В могилата археолозите са открили и останки от римска колесница, заровена заедно с коня, и керамика. Такива се срещат сравнително често у нас, но тук, във Варненско, намираме за пръв път, посочи Славчев. Колесницата е запазена много добре, а позицията на експерта е, че вероятно ще може да бъде реконструирана. Колесницата е била двуколесна, от типа, в които хората са пътували прави. Такива са използвани и във всекидневието като транспортно средство, но откритата в могилата е много вероятно да се окаже бойна, допълни археологът.
При всички изненади в могилата най-странното е, че от цялата южна страна тя е оградена с куполни каменни съоръжения, кръгли и елипсовидни, каза още Славчев. Те са били изградени плътно едно до друго и предназначението им е абсолютна мистерия. Археолозите са проучили няколко и не са открили нищо вътре в тях. Съоръженията са имали каменни подове, падали са с течение на вековете, докато пръстта върху тях ги е притискала. Според Славчев не може да се каже, че са били ограбвани, защото няма следи да са били разрушавани от хора. Ръководителят на разкопките вече е направил няколко проучвания дали са откривани подобни каменни съоръжения на други места, но засега няма такива данни и то не само за римската епоха.
За разлика от странните каменни натрупвания, които са останали недокоснати от иманярите, в централната част на самата могила са разкрити четири такива набега. Ако е имало нещо в центъра й, то е ограбено, обясни Славчев и уточни, че поради тази причина сега няма как да се разбере за кого е бил първоначалният могилен насип и какво е имало в първичния гроб, над който е натрупана могилата.
Разкопките на варненските археолози са спасителни, тъй като могилата попада в трасето на бъдещия газопровод България – Румъния. Финансирането е осигурено от компанията „Булгартрансгаз“ по договор с Националния археологически институт с музей - БАН.
