От Общественият център за околна среда и устойчиво развитие са дали за изследване салам и нишесте, за които има съмнения, че съдържат генно-модифицирани организми. Това съобщи за Дарик Илиян Илиев - председател на центъра и консултант по решаване на екологични проблеми.
Изследването се финансира от няколко организации. Пробите се анализират в независима лаборатория. Резултатите се очаква да бъдат готови в края на седмицата, посочи Илиев.
Общественият център за околна среда и устойчиво развитие /ОЦОСУР/ е единствената гражданска организация във Варна, пряко ангажирана с проблема за наличие на генно-модифицирани организми/ГМО/ в храните. Именно от ОЦОСУР разкриха, че в два вида вафли и един вид кренвирши, предлагани в търговската мрежа във Варна, е установено повишено съдържание на генно-модифицирани организми. Това е показала проверка на местната Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве/РИОКОЗ/. Резултатите от проверката, извършена от здравната инспекция през 2008 г., не бяха обявени публично. За това от сдружението научили от прокуратурата в морската столица, където е била образувана преписка по случая.
Концентрацията на ГМО в минивафлите родно производство е била над 2%, при допустима за храните в Евросъюза 0,9%. В кренвиршите, произведени от варненска фирма, били открити 1.28 % генни модификации.
През 2008 г. РИОКОЗ - Варна са извършили 26 проверки за наличие на ГМО в храните, предлагани в търговската мрежа. 21 са пробите, взети за изследване през първата половина на 2009 г. На анализ са били подложени соеви брашна, протеини и зърно, царевично брашно, царевичен чипс, пуканки, вафли, кренвирши и млечен шоколад. Не е констатирано наличие на ГМО над 0,9. Най-висока концентрация от изследваните храни е открита в пробата от кренвирши - 0,61%.
Методиката на проверките не може да обхване всички храни. Масова практика е на етикетите на храните да не се посочва съдържанието на генни модификации, въпреки законовото изискване това да се прави, обясни шефът на ОЦОСУР. Според Илиян Илиев, много често изписването на етикета, че продуктът не съдържа генни модификации, е чисто рекламен трик. „Анализът излиза скъпо на производителите и се извършва само при износ в чужбина. За вътрешния пазар обаче почти не се прави", категоричен бе шефът на екосдружението.
Най-често генно се модифицират соя, царевица, картофи, слънчоглед, ориз и памук. У нас генно-модифицираната „атака" е основно върху царевицата, посочи Илиян Илиев. Според еколога въвеждането на генетично модифицирани организми и консумирането на храни, получени от тях, крият опасности за здравето. Все още не е доказано какви последици за човешкия организъм може да има употребата на храни с повишено съдържание на генни мутации. Учените обаче смятат, че последиците ще са същите, каквито са доказани при опити с животни - безплодие, доказано при кравите, изтъняване на лигавицата на червата, намаляване на размера на бъбреците, както и смаляване на тестисите, доказано при лабораторните мишки..
Най-голямата опасност от ГМО не идва от храните, а от разпространението им в природата. Много е важно да не се разрешава житото да не се модифицира. Повечето треви в природата са от същото семейство житни и трудно ще се спре разпространението на генни модификации, предупреди Илиев. Според консултанта по решаване на екологични проблеми разпространението на ГМО в природата би могло да доведе до загуба на видове.
За дискутиране на проблема от Общественият център за околна среда и устойчиво развитие са поканили за среща варненските депутати от ГЕРБ. Чака се отговорът на народните избраници.
