Оправдателните присъди по делото за „козирката убиец", която се срути на 2 януари 2008 година и причини смъртта на 22 годишната студентка Гергана Велинова, са отменени от Върховния касационен съд (ВКС). С решението на съда от 8 април делото се връща за ново разглеждане на Апелативния съд във Варна, съобщиха от пресслужбата на варненския съд.
В средата на октомври миналата година Варненският апелативен съд потвърди оправдателните присъди за всичките 7 подсъдими по това дело. Тогава за втори път арх. Васка Рачева - гл. проектант на проекта за промяна на предназначението на обекта от магазин в банков офис, арх. Владимир Рачев - проектантът, изготвил техническата документация на обекта, Кирил Видолов - проектант по част „Конструкции" на Технически инвестиционен проект, Живко Николов - осъществил техническия контрол по част „Конструкции", арх. Наска Люцканова - участъков архитект при р-н „Одесос", Станка Калчева - управител на „Гарант Консулт" - изготвил и осъществил строителния надзор, Паско Ташков - инженер конструктор към „Гарант Консулт" и консултант на строителния надзор, бяха признати за невиновни по обвинението за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, довело до срутване на козирката и смъртта на момичето, припомнят от съда.
В касационния протест пред третата съдебна инстанция прокуратурата посочи допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с оценка на събраните доказателствени материали. Според обвинението, с потвърждаването на оправдателната първоинстанционна присъда въззивният съд е допуснал и нарушения на материалния закон. Прокуратурата оспори и изводите на двете съдебни инстанции по отношение на задълженията, които са съществували за подсъдимите.
Според ВКС, за изхода на това производство основен е въпросът дали падналата козирка представлява конструктивен елемент на сградата или е архитектурен детайл. От отговора на този въпрос може да бъде направен извод за задълженията на всеки един от подсъдимите, свързани с осъществяване на професионалната им функция на проектанти, конструктори и лица, осъществяващи строителен надзор на обекта.
Варненският апелативен съд възприе изводите на първата съдебна инстанция по отношение на това, че козирката е представлявала архитектурен детайл, а не конструктивен елемент и е преценил, че този детайл не е било необходимо да бъде отразен в техническия проект, съставен от архитектите Рачеви.
Тези изводи не се споделят от върховните съдии, които се позовават на заключенията на комплексната съдебно-техническа експертиза (СТЕ), на фракто-диагностичната строително- техническа конструктивна експертиза, както и на експертните разяснения пред Варненския окръжен съд. Според вещите лица козирката е елемент, свързан с конструкцията на сградата и е неразделна част от нея. Конзолата(козирката) е била част от конструкцията на сградата още към момента на построяването й - през 1966 г. Според ВКС, въз основа на неправилната оценка на естеството на тази част от сградата, въззивният съд е изградил и неправилни изводи за професионалните задължения на всеки един от подсъдимите, който е имал отношение към изпълнението на строителните работи по обекта. В решението на ВКС е записано: „Доколкото конзолата е конструктивен елемент, тя задължително е трябвало да бъде част и от изготвения технически проект, които да бъде изпълнен от подсъдимите Рачеви.
Неправилната преценка на въззивния съд по отношение на естеството на падналата конзола и необходимостта тя да бъде разглеждана като част от конструкцията на сградата е „засегнала съдебния акт по отношение на необходимостта да бъде правена преценка за конкретните професионални задължения на всеки един от подсъдимите във връзка с осъществяване на извършваните строително- монтажни работи". Върховните магистрати считат, че Апелативният съд неправилно е приел, че никой от подсъдимите не е имал ангажимент да изследва козирката или да следи за изпълнението на монтажните работи по фасадата на сградата. Съдът не е изследвал наличието или липсата на причинна връзка между действията на привлечените към наказателна отговорност лица и смъртта на Гергана.
ВКС определя като неправилна още една преценка на втората съдебна инстанция, според която станалото на 2 януари 2008 година на бул."Осми Приморски полк" във Варна е класически случай на случайно деяние - по смисъла на член 15 от НК. Основание за това заключение Апелативният съд намери във факта, че падналият отсек от конзолата не е бил само над фасадата на "Първа инвестиционна банка". Срутването е започнало от левия край на козирката (зоната между входа на „Райфайзенбанк" и магазина за захарни изделия).
Касационната инстанция възприема изцяло изводите на предходните съдебни състави по отношение на осъществените при промяна на предназначението на обекта (от магазин в банков офис) строително-монтажни работи, времето и начина на извършването им, и материалите, с които е направено. „Правилно са били изяснени състоянието на падналата конзола, непосредствено преди срутването й и причините за това. Правилно са били установени и фактите, относими към съпричастността на всеки един от подсъдимите към изготвянето на строителната документация, представянето й пред компетентните общински власти, получаването на разрешение за осъществяване на строежа и участието на всеки един във фактическото извършване на строително- монтажните работи, оценката на изработения проект и надзора върху изпълнението му." Вярно са били възприети времето, мястото и причините за трагичната гибел на 22 годишната студентка. Върховните съдии считат, че по отношение на посочените обстоятелства Варненският окръжен съд е направил задълбочен и верен доказателствен анализ и същият правилно е бил изцяло споделен и от Апелативния съд.
В касационното решение се посочва, че постановената изцяло оправдателна присъда по отношение на арх. Наска Люцканова - участъков архитект при район „Одесос", не е протестирана и вече е влязла в сила.
Решението на ВКС, което отменя оправдателните присъди по делото за „козирката убиец", и връща делото за ново разглеждане на Апелативния съд във Варна.
не подлежи на обжалване.
