Едва 3 са барокамерите, които могат да помогнат за спасяване на пострадали гмуркачи. Камери за декомпресия има само във Варна – към ВМС, Военноморска болница и Института по океанология. По южното Черноморие няма подобни съоръжения, заяви Драгомира Димитрова от Института по океанология и секретар на асоциацията.
Припомнен бе случаят от началото на септември, когато гмуркач-рапанджия от Поморие почина от кесонна болест. Младежът пострада след неправилно излизане от морето край Ахелой. Водолазът бе приет във Военноморска болница Варна 4 часа след инцидента, като почина на следващия ден.
В последните години интересът към курсовете за гкуркачи е нараснал неимоверно много. Докато през 2004 години сертификат са получили 82-ма водолази и 12 инструктори, през 2007 година курсове са преминали 348 водолази и 21 инструктори. От началото на тази година сертификат са получили други 293 ентусиасти. Към днешна дата водолазни сертификати притежават над 1500 наши сънародници, като в това число не попадат преминалите някогашните курсове по подводен спорт към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО).
Липсват и правила за пенсиониране на водолазите, както и система за опазване на подводното богатсво. Тромава е и процедурата при искане на разрешение от ВМС за спускане под вода, заяви председателят на Българската асоциация по подводна дейност Илия Раев.
Много иманяри-чужденци идват у нас, за да се гмуркат край нашите брегове. В наши териториални води има много интерсени находки, сред които потънали кораби с мини, пишещи машини и слонски бивни, разкри Раев.
С прожекция на филми и фотоизложба в средата на месеца ще бъде отбелязан 50-годишният юбилей от началото на организираната леководолазна дейност у нас. Сред почитателите на подводния спорт са премиерът Сергей Станишев, вицепремиерът Даниел Вълчев и варненският кмет Кирил Йорданов.
