Нивата на субсидиране в селското стопанство в отделните страни на Европейския съюз да бъдат регулирани и балансирани. За това ще настоява страната ни при обсъждане на бюджета за земеделие през следващия програмен период. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриване на Шестата национална среща на земеделските производители в курорта „Златни пясъци”.
По данни на Европейската комисия, по плащания на площ България е под средните нива, изтъкна Порожанов, който в момента е ротационен председател на Съвета на земеделските министри на ЕС. Той допълни, че зад искането стоят всички страни, които са нови членки на съюза, където нивата на субсидиите са под средните.
Земеделският министър обаче призна, че уеднаквяване на субсидиите няма как да има.
Въпроси като запазване на финансирането на политиката в сектор Селско стопанство, тавана на плащанията и обвързаното производство, както и развитие на селските райони и зелените плащания ще бъдат обсъдени на следващото заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС
„Хубаво е, че повечето министри имаме единомислие в това какво искаме в новата Обща селскостопанска политика”, изтъкна Румен Порожанов. Той добави, че много от страните членки вече са на мнение, че трябва да има увеличаване на вноската и от 1,0 % от БВП да бъде увеличена на 1,1 или 1,2 на сто. Това увеличение би дало възможност да имаме добре балансирана кохезионна и обща селскостопанска политика.
Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане с евросредства трябва да има, тъй като при липсата на такъв нормативен документ съдебните решения не са в полза на Разплащателна агенция, отбеляза министърът. По думите му в никакъв случай целта не е бюрократизиране, а просто да има правила и те да са видими за тези, които правят проектите и кандидатстват за парите.
„Там, където има пари, винаги има хора, които си насочват мисълта, за да ги усвоят неправомерно. Ние също сме против някой, който няма нищо общо със сектора, да измисли вариант да вземе едни пари, които биха послужили на хора, които реално работят и създават някакви блага”, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.
За първи път в България повече от 30 хиляди неправителствени организации се обединиха под една обща позиция – визията за общата селскостопанска политика след 2020 година, изтъкна Върбанов при откриване на Шестата национална среща на земеделските производители. Двудневният форум ще премине под надслов „Обединени за нашето бъдеще“. Специално за форума, който поставя специален акцент върху дискусията за Общата селскостопанска политика след 2020 година, пристигнаха Чеслав Шекерски, председател на Комисията по земеделие към Европейския парламент и Михаил Думитру - заместник-директор на Генерална дирекция АГРИ към ЕК. В дебатите ще се включи и Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделие.
Допълнителни теми в програмата ще бъдат „Визия и политика на МЗХГ за поливното земеделие“ и „Представяне на проект на Закон за превенция и борба с природни бедствия“. Очаква се активен дебат по много актуални теми като стратегията на МЗХГ за поземлените отношения и директните плащания.
БГНЕС/МЗХГ
По данни на Европейската комисия, по плащания на площ България е под средните нива, изтъкна Порожанов, който в момента е ротационен председател на Съвета на земеделските министри на ЕС. Той допълни, че зад искането стоят всички страни, които са нови членки на съюза, където нивата на субсидиите са под средните.
БГНЕС/МЗХГ
Земеделският министър обаче призна, че уеднаквяване на субсидиите няма как да има.
Въпроси като запазване на финансирането на политиката в сектор Селско стопанство, тавана на плащанията и обвързаното производство, както и развитие на селските райони и зелените плащания ще бъдат обсъдени на следващото заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС
„Хубаво е, че повечето министри имаме единомислие в това какво искаме в новата Обща селскостопанска политика”, изтъкна Румен Порожанов. Той добави, че много от страните членки вече са на мнение, че трябва да има увеличаване на вноската и от 1,0 % от БВП да бъде увеличена на 1,1 или 1,2 на сто. Това увеличение би дало възможност да имаме добре балансирана кохезионна и обща селскостопанска политика.
Наредба за условията и реда за установяване на изкуствено създадени условия по заявления за подпомагане с евросредства трябва да има, тъй като при липсата на такъв нормативен документ съдебните решения не са в полза на Разплащателна агенция, отбеляза министърът. По думите му в никакъв случай целта не е бюрократизиране, а просто да има правила и те да са видими за тези, които правят проектите и кандидатстват за парите.
БГНЕС/МЗХГ
„Там, където има пари, винаги има хора, които си насочват мисълта, за да ги усвоят неправомерно. Ние също сме против някой, който няма нищо общо със сектора, да измисли вариант да вземе едни пари, които биха послужили на хора, които реално работят и създават някакви блага”, коментира председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов.
За първи път в България повече от 30 хиляди неправителствени организации се обединиха под една обща позиция – визията за общата селскостопанска политика след 2020 година, изтъкна Върбанов при откриване на Шестата национална среща на земеделските производители. Двудневният форум ще премине под надслов „Обединени за нашето бъдеще“. Специално за форума, който поставя специален акцент върху дискусията за Общата селскостопанска политика след 2020 година, пристигнаха Чеслав Шекерски, председател на Комисията по земеделие към Европейския парламент и Михаил Думитру - заместник-директор на Генерална дирекция АГРИ към ЕК. В дебатите ще се включи и Десислава Танева, председател на парламентарната комисия по земеделие.
Допълнителни теми в програмата ще бъдат „Визия и политика на МЗХГ за поливното земеделие“ и „Представяне на проект на Закон за превенция и борба с природни бедствия“. Очаква се активен дебат по много актуални теми като стратегията на МЗХГ за поземлените отношения и директните плащания.