В началото на есента би трябвало да започне събарянето на първите незаконни ромски постройки на ул. „Г. Пеячевич” в „Максуда”, съобщи районният кмет на „Младост” Христо Христов. Той обаче изрази опасения, че определена политическа партия може да се заеме с юридическата защита на собствениците и това да забави процеса. Правомощията на районните администрации са ограничени и те могат единствено да съставят констативни протоколи за извършеното незаконно строителство, обясни кметът. Това вече е направено за една част от обектите по „Пеячевич”, които са най-фрапиращи.
На територията на района има още доста незаконни градежи, но те са на общинска и държавна земя. Всички протоколи са предадени в РДНСК и там вече се изготвят констативните актове. Тяхното връчване обаче става трудно, тъй като често на един адрес има десетки, а понякога е стотина регистрирани, посочи Христов. Той е забранил подобни регистрации и ще направи ревизия как е ставало това до момента.
В резултат на обстойни проверки в „Младост” в началото на миналата година са били направени 89 констативни протокола за незаконни строежи, разкри варненският общински съветник и зам.-председател на ВМРО Костадин Костадинов. Той коментира още, че от район „Одесос”, в който също попада част от „Максуда”, не са свършили нищо в тази посока, като обяснението било, че нямали списък на собствениците на земята, върху която са вдигнати обектите.
След изборите и започването на новия мандат воеводите отново ще настояват да се изясни статутът на всички незаконни строежи на територията на Варна и най-вече в циганските махали.
„Информацията, която имаме от РДНСК ни показва, че ще бъдат премахнати определен брой обекти, не всички. А те ще бъдат премахнати не защото се прилага законът с цялата си строгост, а защото собствениците на имота са завели иск срещу държавата. Себестойността на този имот на фамилия Багдатови, намиращ се на георгафския център на Варна, е много голяма”, каза Костадинов.
Той увери, че от ВМРО ще заведат колективен иск, който ще е отворен за включване, ако държавата разреши оземляване на ромите с незаконни жилища, както и възможност да им се дадат пари за закупуване на къщи или материали за строителство. Според воеводата в случая става дума за противоречие на базата на етническа принадлежност и груба дискриминация срещу българите. Ако делото бъде загубено у нас, то ще бъде отнесено в Европейския съд за правата на човека.
