Часът е 7,24 часа сутринта на 20 февруари. Точно преди година. Пред сградата на община Варна се появява млад мъж, облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка. На гърба си носи туристическа раница. В ръцете си държи плакат с надпис: "Оставка на Киро и целия общински съвет до 17,00 ч на 20.2.2013 г." През рамо е преметнал червена туба. Пламен Горанов се изкачва по стълбите, сваля раницата си и се залива с течността от тубата. Двама общински полицаи се приближават към младия мъж.
"Какво правиш?", пита единият. Пламен, с тубата от минерална вода в ръка, прави две крачки назад. "Не се доближавай, ще се запаля!". В дясната си ръка той държи запалка. Полицаят пристъпва напред и посяга към тубата.
В този момент Пламен пламва.
Полицаят оставя тубата и започнва да го гаси с ръце. Колегата му търси вътре пожарогасител. Неизвестен шофьор спира, вади от колата пожарогасител и започва да гаси огъня.
Пламен е загасен около 7.30ч. Изгарянията обаче са фатални. "Киро, Киро... сега трябваше да съм на почивка в Анталия...”, са последните му думи пред общината. По-късно в линейката той изрича: „Не исках да се убивам...”
Получил 80% изгаряния, Пламен издъхва навръх националния празник 3 март. Три часа след самозапалването му правителството на Бойко Борисов подава оставка. Три дни след смъртта му от общината си отива и Кирил Йорданов.
„Саможертвата му за жалост не се оцени достатъчно. Отиде си млад, а идеите и възгледите му не намериха продължение. Сега като минавам оттук ми става тъжно, че не можа да осъществи мечтите си“, коментират варненци пред Дарик една година след драмата.
Анкетата е в звуковия файл.
