Черната дупка е област в пространство-времето, която не може да бъде напусната от нищо, дори от светлината. Черната Дупка на Варна пък е пространството, на което вече близо 30 години не може да бъде построено нищо и което не може да бъде напуснато от антиестетиката.
Пространство, което ще получи името Дупката, се появява през 1986 г., когато теренът в пространството между булевард „Княз Борис I” и улиците „Княз Александър Батенберг” и ”Воден” е разчистен с намерението там да се появи 4-етажен модерен магазин, разположен на площ от 17 000 кв. м. Кадри на БНТ са запазили взривяването на намиращите се на това място сгради, под чиито руини трябва да се появи нещо като мол за своето време. Времето обаче се променя и проектът е замразен.
8 години по-късно се учредява акционерното дружество „Търговски дом”, в което влизат Община Варна - с правото на собственост върху парцел от 3 740 кв.м., и държавна фирма “ Лазур”, която участва с апортна вноска, представляваща строително-монтажни работи. Общината има 45 % дял в създаденото дружество. Малко преди неговото учредяване през 1994 г. обаче се появяват наследниците на фабрикантите Панайот и Димитър Илчеви, чиито имоти са национализирани след 9 септември, и попадат в границите на терена, с който общината участва в „Търговски дом”. След съдебни дела, продължили близо десетилетие, наследниците успяват да си върнат 893 кв.м., които през 2003 г. продават на фирмата "Инвестек". Тя от своя страна завежда иск срещу "Търговски дом" АД, настоявайки от капитала на дружеството да бъде извадена въпросната площ.
През 2004 г. след решение за увеличение на капитала на „Търговски дом” общината трябва да внесе 6680 лв., за да запази дела си. Сумата е преведена след изтичане на крайния срок и Община Варна губи голяма част от акциите си, като делът й от 45 % намалява на 26 %. Тези акции се закупуват от дружеството на Георги Гергов "ЦУМ" АД, а най-голям акционер в „Търговски дом” става "Феста холдинг", който в края на 90-те години е приватизирал държавна фирма „Лазур”. Две години по-късно - през пролетта на 2006 г., най-големият акционер вече е "ЦУМ" АД. Това става, след като бордът на директорите обезсилва акциите на Община Варна и дружеството на Гергов ги изкупува, правейки междувременно същото и с книжата и "Феста холдинг"
И в двата случая загубените общински акции водят до сериозни политически трусове в морския град, давайки повод за взаимни обвинения между съветниците в местния парламент, както и за нападки към кмета Кирил Йорданов и администрацията му. Тогава Георги Гергов предлага сделка на местната власт – да й върне всичките повече от 70 000 акции в „Търговски дом”, като в замяна иска да бъде уредено ново дружество, което да построи търговски център на мястото на Дупката.
В края на 2006 г. Гергов прави дарението и обявява, че през пролетта на следващата година, когато предстоят и местни избори, ще започне строежът на варненската реплика на софийския ЦУМ. Обявената инвестиция е между 15 и 20 млн. евро, а комплексът трябва да е на 7 етажа – 5 надземни, на които ще бъдат разположени офиси, магазини и заведения, и два подземни, които ще се използват за паркинг. По това време във Варна все още няма открит нито един мол. През следващите години, когато градът се радва на строителен бум, ще бъдат завършени няколко, а на бъдещия ЦУМ няма да бъде направена дори първа копка.
Проектът отново пропада и поводите, с които Дупката вече попада в новините, са скриващите я бараки. През последните години тяхното събаряне на няколко пъти се отлага поради различни причини, докато премахването им най-накрая не започна в началото на 2013 г. Това стана, след като Дупката попадна в полезрението на премиера Бойко Борисов, а финансовият министър Симеон Дянков започна преговори с Георги Гергов за откупуване на терена. Вместо мол там може да се появи музей под открито небе, който да стане част от новия пешеходен ринг на Варна.
Какви идеи за бъдещата визия на Дупката дават варненските журналисти, може да чуете анкетата с тях в звукови файл.
