Грънчарска работилница на 6700 години изследват археолози край Суворово. Ръководителят на разкопките Владимир Славчев казва пред БТА, че тя е имала три помещения. В съседство има и други сгради, които вероятно също са били производствени, но за какво точно - ще стане ясно в бъдеще.
"Хората, живели тогава по днешните български земи, са имали невероятен усет към красивото и са украсявали съдовете, допълни Славчев. Инструментите им са били от кост, еленов рог или кремък, ползвали са и мидени черупки. Съдовете са били разкрасявани с червена охра или бяла паста, смес от глина и стрити кости. Археолозите намират и парчета, украсени с графити. Селището с работилницата е едно от най-големите от каменно-медната епоха. Разположено е на 1,4 хектара", уточни Славчев. По думите му, сградите са били близо една до друга, без дворове. Използвали са няколко строителни техники - работели са с камък, дърво и глина.
Селището край Суворово е от същата археологическа култура "Хаманджия", предшественик на културата "Варна", към която са датирани и селищата в Дуранкулак и Солницата край Провадия. Славчев уточни, че хората са били с европеидни черти. Колко души са живеели край днешно Суворово обаче не е ясно.
Има доказателства, че селището е разрушено от пожар, възникнал най-вероятно заради земетресение. Хората са успели да се спасят, защото в останките от домовете и работилниците не са намерени затрупани кости, допълни Славчев.
При разкопките са открити и доказателства, че живелите по онова време не са били изолирани, а са си контактували и с други общности. За това свидетелстват намерените парчета от накити от спондилус (средиземноморска мида). За техническите възможности на тогавашното население подсказва и тежко каменно топче, което вероятно се е изстрелвало с прашка и би могло да се ползва както за лов, така и срещу врагове.
"Въпреки че са живели 6700-6600 години преди нас, тези хора не са били нито диваци, нито първобитни", допълни археологът. За доказателство той посочи, че селището е било изградено по ясен план, с обособени улици, настлани с камъни. Освен това, за разлика от Средновековието, хигиената при тях е била на изключителна висота.
"Хората, живели тогава по днешните български земи, са имали невероятен усет към красивото и са украсявали съдовете, допълни Славчев. Инструментите им са били от кост, еленов рог или кремък, ползвали са и мидени черупки. Съдовете са били разкрасявани с червена охра или бяла паста, смес от глина и стрити кости. Археолозите намират и парчета, украсени с графити. Селището с работилницата е едно от най-големите от каменно-медната епоха. Разположено е на 1,4 хектара", уточни Славчев. По думите му, сградите са били близо една до друга, без дворове. Използвали са няколко строителни техники - работели са с камък, дърво и глина.
Селището край Суворово е от същата археологическа култура "Хаманджия", предшественик на културата "Варна", към която са датирани и селищата в Дуранкулак и Солницата край Провадия. Славчев уточни, че хората са били с европеидни черти. Колко души са живеели край днешно Суворово обаче не е ясно.
Има доказателства, че селището е разрушено от пожар, възникнал най-вероятно заради земетресение. Хората са успели да се спасят, защото в останките от домовете и работилниците не са намерени затрупани кости, допълни Славчев.
При разкопките са открити и доказателства, че живелите по онова време не са били изолирани, а са си контактували и с други общности. За това свидетелстват намерените парчета от накити от спондилус (средиземноморска мида). За техническите възможности на тогавашното население подсказва и тежко каменно топче, което вероятно се е изстрелвало с прашка и би могло да се ползва както за лов, така и срещу врагове.
"Въпреки че са живели 6700-6600 години преди нас, тези хора не са били нито диваци, нито първобитни", допълни археологът. За доказателство той посочи, че селището е било изградено по ясен план, с обособени улици, настлани с камъни. Освен това, за разлика от Средновековието, хигиената при тях е била на изключителна висота.
