Точно преди три години денят, в който честваме Националния празник, промени историята на Варна и страната. 3 март 2013 г. бе запомнен с най-многолюдното шествие, виждано по улиците на града. В деня, в който варненци въстанаха, си отиде Пламен Горанов. Дарик ви връща в онези часове на гняв, надежда, еуфория и обединение. Спомнете си ОНЗИ 3 март. Точно преди 3 години.
3 март 2013 г. Варна се готви за поредния протест, за 22-ри път. Организацията тече усилено дни преди Националния празник с намерението това да е най-многолюдното шествие от началото на февруарските протести. Минути преди 11.00 ч. хиляди варненци се събират в градинката на общината - стари, млади, цели семейства с малките си деца. Патриотични песни от музикална уредба заглушават дори движението по булеварда. Хората носят знамена и плакати. „Ние ви избрахме, ние ще ви свалим”.
„Некадърниците вън от общината. „Да сложим край на циркаджийските номера на кмета“ са само част от посланията. За пореден се отправят призиви за даряване на кръв за самозапалилия се пред общината Пламен Горанов. Много от демонстрантите носят на дрехите си стикер с огънче - символ на неговата саможертва и подкрепа на каузата му. По същото време варненци правят спонтанен флашмоб и с тела изписват „България“ на площада пред Катедралата.
Часове преди протеста от ГЕРБ свикват спешна пресконференция, на която лидерът на партията във Варна Иван Портих обявява, че тя оттегля подкрепата си от Кирил Йорданов, макар да го е издигнала за кмет. Решението е съгласувано лично с Бойко Борисов. Йорданов, който присъства на третомартенските чествания, отговаря на снетото доверие с думите, че не знае какви са мотивите за него.
Новината за оттеглената подкрепа стига до протестиращите и се посреща едновременно с аплодисменти и освирквания. Десетки хиляди варненци тръгват на поредното си шествие. Традиционно хората потеглят от общината по бул. „Мария Луиза“ и затварят движението в централната градска част. В демонстрацията се включват и десетки мотористи. Безспирно към шествието се присъединяват все повече хора и колоната достига над километър дължина. Предвождат я петима кукери в народни носии. Най-често скандираните думи са „Оставка“ и „Българи, юнаци“, а най-емоционалният момент от шествието е изпълнението на химна от няколко гайдари.
Напрежението ескалира когато част от демонстрантите се завръщат след обиколката пред общината. Искането е категорично и само едно - незабавна оставка на Кирил Йорданов. Към сградата политат сурови яйца.
Третомартенското шествие, в което се включиха дори няколко кучета, облечени от стопаните си в трикольори, приключва чак следобед. Часове по-късно приключва и един жизнен път. На 3 март, след 13 дни в кома, в 20.30 ч. вечерта, умира 36-годишният Пламен Горанов. Мъжът, който пали сам себе си пред сградата на Община Варна на 20 февруари в знак на протест срещу местното управление. На 6-ти март, обявен за Ден на национален траур заради смъртта на младия варненец, Кирил Йорданов подава оставка.
Три години по-късно Варна вече не е същата. Няма я и Грамадата от камъни, която варненци натрупаха в памет на Пламен по време на зимното недоволство. И която доскоро никой не посмя да махне. Тя обаче се пази в автентичния си вид. А Варна пази спомена за ОНЗИ 3 март, в който въстана и се обедини. В името на едно по-добро бъдеще.
