От другата страна на сърцето:
Тя е запомняща се жена. Не само заради характерния й тембър на гласа, а и заради неизменния чар и фатален дъх, който оставя след себе си. Личи й отдалеч, че е силна жена, със свой собствен стил и почерк в живота. Част от който са и неизменните й бели перли, френския шик, прическата на черта или елегантните шалове.
Жена без възраст е , въпреки че дори не прави куртоазни опити да крие годините си. Няма комплекса на застаряваща жена, защото е от онези, които са „ момичета и на 30 по две" . Живее на пълни обороти, с невероятна енергия и хъс да случи нещата. Твърди, че е прекрасна баба за своите двама внука, и все така вярна на своя порок- цигарите. Обича цветята, всякакви, в трудни моменти се уповава на Бог, а свободното си време споделя с приятели, белот и готвене. Твърди, че е невероятна готвачка, макар това да не е всекидневната й лудост.
Животът й не е бил никак от лесните, но въпреки това не е прекършил извиращият от очите й оптимизъм- нещата винаги да имат добър край. Затова я харесват хора от различни възрасти, мъже и жени: едните заради струящите на талази женственост и чар, а другите заради емоционалното и споделено вярно ровене в най- съкровените части на женската душа.
Повече от четвърт век е „ чифт обувки" с мъж, с който споделя и работа и хоби, и делник и празник. Твърди, че въпреки това си остават „безнадежден случай", защото „самотен ловец е сърцето".
Определя себе си като земен човек, който не може дълго да живее извън България, макар да е влюбена и в Париж.
В подвластния на женската част от света март, май няма по-подходящо начало за разговор с жената, изпяла песента - библия на своите посестрими.
Защо ви нямаше толкова дълго време в Казанлък?
Защото не сте ме канили .Когато ме канят, аз пристигам.
Няма никъде и песните ви. Трудно се намират дискове с ваша музика. Рядко ви чуваме по радиата. Защо?
Това наистина не мога да го разбера. Аз имам много дискове с песни- 18 диска. А защо ги няма? Защото днес всичко е объркано в нашата държава. Просто всичко е объркано. Казаха ми, че търговецът трябвало да заяви мои дискове, но като ги заявял, повече го било страх, че нямало да има къде да ги държи. Някакви такива невероятни неща!
Кое ви държи толкова дълго време, толкова жива в песните ви, толкова истинска, някак своя?
Само Бог- той решава всичко. Не знам, може би това че аз много обичам хората около себе си. Обичам музиката, приятелите си, обичам детето си , неговите две малки бебета. Знаете ли, любовта ме държи.
Още ли сте „безнадежден случай" със Стефан Димитров?
Ние ще си останем такива. Хората не се променят, илюзия е да си мислим противното. Хората си остават такива, каквито са. Защото аз съм виждала и 20-сет годишни много уморени, вие нали също познавате такива, които нямат в себе си енергия, които едва ходят, които нямат мечти, идеали, а в същото време едни много възрастни хора , над 70-80 години пълни с акъл и с енергия. С желание да са живи. Аз и Стефан сме хора със силни характери. Но с годините сме свикнали да се съобразяваме един с друг. Не знам кой е по-труден характер от двама ни, но сме много самостоятелни. Мненията ни по различните теми не винаги съвпадат, но като по-обща картинка ще ви кажа, че харесваме едни и същи неща и по отношение на музиката, и по отношение на киното, а това е много важно.
Вашите песни са вид терапия, особено за жените. Вид оживяване, изправяне след големи рани и разочарования. Вие с какво се изправяте? как се вдигате, след болката? Имате ли си „ваша" песен?
Песен нямам, защото си обичам всичките, но това с което оживявам, е молитвата. Аз съм вярващ човек, моля се, и се уповавам на Бог и знам, че той ще ми помогне.
Преди 22 години изпяхте песен - „Молитва за България". Защо не се сбъдна тази молитва?
Зависи от какъв аспект се гледа.Ако се върнем четвърт век назад, ще видите в какво време сме живели. Спомням си как тук, в Казанлък имаше само един Универмаг на главната улица. Спомням си как Нено, музикантът от Казанлък, който работеше с нас, един младеж Нено, прекрасно момче, жена му продаваше в една от двете градски книжарници и ни запазваше с месеци, докато отново се появим в Казанлък книги. Сега не е така , нали? Забравихме колко различно беше всичко, как всичко ставаше с връзки. Как не смеехме всичко да кажем, не смеехме всичко да изпеем. Как не смеехме да слушаме музиката, която искаме. Всичко се забравя. Не знам защо, като че ли ние българите сме такива ,че помним само лошото . И сега като гледам новините, само лоши новини. Или изобилие от лоши новини. А в това време има толкова много талантливи хора, деца толкова талантливи българи от различни сфери , въобще толкова стойностни и красиви хора, за които си струва да се говори, а те говорят за някакви безумия, за някакви много страшни неща. Не знам дали това не е планирано- да се стресират хората.
В песните ви има страшно много любов- от онази, която не се изрича с думи, за която няма думи. Но странно, в песните ви тези думи някак са открити, събрани, изречени. Онова иначе бездумно чувство се усеща, топли, разпознава се. За кое човешко чувство не изпяхте песен?
Пяла съм за всичко: за любовта, за любовта към майката, към България , към детето ми, към приятелите ми, към любимия до мен, към този, с посребрените слепоочия, за онзи етап от живата на всеки човек, в който „ тоз обели коляно, онзи пукнал глава". Е, мисля, че има и много неща, за които не съм успяла да наредя песен, но дай Боже и да ги изпея. С любов всичко става.
Изпяхте една песен, която се превърна в Библия на българката- песента „Жени": за момичетата на 20 -сет и на 30-сет по 2. Успяваме ли да бъдем такива, наистина?
Ами ние сме такива наистина. Ние, жените сме по-устойчиви, даже мисля, че сме и по-умни. Това съвсем сериозно ви го казвам. Аз написах и една книга, която се казва „ Богдана на 20-сет и на 30-сет по две", където има разсъждение, че жените по-трудно се предаваме една друга. Може да поклюкарстваме, но не сме предателки една друга. Аз не съм била предателка към моите приятелки и те към мен, докато мъжете са по-склонни да се предават. Вижте, още в Библията кой предава Исус. И така като минете през историята, все става дума за мъжки предателства. Ние жените, по-малко се предаваме. Така че "даже до смърт да обичаме, пак не падаме на колене".
