Поетични творби от старозагорски автори четат от тази сутрин пътниците в градския транспорт в Стара Загора. Автобусната и тролейбусна мрежа вече е място, където денят може да започне и с четене.
Явлението възникна внезапно, не беше обявено предварително и според организаторите не е имало намерение да бъде свързано с нищо конкретно – нито с повод, нито с дата, нито дори със сценарий.
Щастлива случайност обаче поставя нещата така, че на датата 2 ноември то съвпада с обявяването на имената на отличените участници в тридесет и петия национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”.
Иначе идеята на „поетичните автобуси” е всеки един от пътуващите да има възможност да се докосне до красотата на поетичното изкуство, създадено в далечно или в по-ново време от поетите на Стара Загора. „Защо не и да се повозим специално за това?”, допълва един от създателите на събитието.
Стара Загора е градът на правите улици, липите и поетите. Имената на поетичните творци обаче често тънат в незаслужена забрава, някои от тях са напълно неизвестни дори и на кореняците старозагорци.
Затова поезията заля автобусите в този ден, за да превърне всеки един, който има възможност да се докосне до красивите думи, в част от общността на красотата, част от общността на старозагорската поетична памет.
Явлението възникна внезапно, не беше обявено предварително и според организаторите не е имало намерение да бъде свързано с нищо конкретно – нито с повод, нито с дата, нито дори със сценарий.
Щастлива случайност обаче поставя нещата така, че на датата 2 ноември то съвпада с обявяването на имената на отличените участници в тридесет и петия национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев”.
Иначе идеята на „поетичните автобуси” е всеки един от пътуващите да има възможност да се докосне до красотата на поетичното изкуство, създадено в далечно или в по-ново време от поетите на Стара Загора. „Защо не и да се повозим специално за това?”, допълва един от създателите на събитието.
Стара Загора е градът на правите улици, липите и поетите. Имената на поетичните творци обаче често тънат в незаслужена забрава, някои от тях са напълно неизвестни дори и на кореняците старозагорци.
Затова поезията заля автобусите в този ден, за да превърне всеки един, който има възможност да се докосне до красивите думи, в част от общността на красотата, част от общността на старозагорската поетична памет.
