На 14 октомври православната църква отбелязва паметта на българската светица Петка Търновска. Св. Петка е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Живяла е през ХI в., просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Името на света Параскева идва от гръцки и гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш. На 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Петковден е и един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни. Докато трае то жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
Петковден не е само празник в чест на св. Петка, като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. Народът отбелязва този ден, като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Любопитно поверие е, че от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Имен ден празнуват всички с имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева
Живяла е през ХI в., просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци.
Името на света Параскева идва от гръцки и гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди, които са символ на Възкресението в неделния ден.
Днес мощите на светицата почиват в румънския град Яш. На 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Петковден е и един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни. Докато трае то жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
Петковден не е само празник в чест на св. Петка, като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. Народът отбелязва този ден, като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Любопитно поверие е, че от Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
Имен ден празнуват всички с имената Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева
