Това твърди Велина Пендоловска, единствената казанлъчанка, завършила най-старото училище за дипломати в Европа - Дипломатическата академия във Виена
Визитка:
Тя е на 31 години и е сбъднала момичешката си мечта: да работи в мултикултурната среда. Повече от десетилетие на практика Велина е гражданин на света, в търсене на най-доброто място, където да реализира себе си.
От две години е служител в Генералната дирекция на ЕК „Действия за климата", където отговаря за Годишния доклад на ЕК до ООН за емисиите на газове с парников ефект. Преди да заеме високопрестижната и много отговорна работа, Велина преминава поредица стажове в различни европейски институции. Стажувала е в Европейската статистическа служба в Люксембург - ЕВРОСТАТ, в отдела за енергийна статистика, в Организацията на ООН за индустриално развитие. Година време прекарва в Казанлък като преводач в японската доброволческа агенция Джайка.
Възпитаничка е на казанлъшкото ОУ „Мати Болгария", а след това на Априловската гимназия в Габрово. Завършила е университета в Плимуд, графство Девън, Англия, където учи международни отношения и политика.
Тя е една от малкото българи и единствен гражданин на Казанлък завършила най-старото дипломатическо висше училище в Европа - Дипломатическата академия във Виена. Престоя си там определя като „много полезен, обогатяващ и интересен". На дипломирането й лично присъства пълномощният министър на България във Виена.
В Генералната дирекция на ЕК за климата Велина е от 5-мата българи от общо 200 служители в дирекцията. Харесва работата си, защото й дава възможност да контактува с много и различни хора.
В свободното си време обича да пътува. Владее английски, немски и френски езици.
Отвъд сериозните неща признава, че не е от ранобудните, както и че винаги е вълнуващо завръщането у дома.
С Велина разговаряме в една от кратките й паузи от ваканцията в България, разкъсана между срещи с най-близките и тридневното море. В началото на септември родената на 21-ви май Велина отново се потапя в проблемите на глобалното затопляне и сериозната работа в ЕК.
- Идваш си в България всяка година. Това наше българско лято, обаче, е по-различно: от една страна млади хора протестират, а от друга - пак млади протестират срещу протестиращите спрямо правителството. Хората са озлобени, други инертни. Как изглежда родната България през погледа на един 30-годишен човек , живеещ в Брюксел?
- Мога само лично мнение да изразя: винаги ми е много приятно тук. Може би, защото си идвам рядко. Като че ли хората, които живеят тук, не оценяват това, което има тук. Тук е по-ведро, по-спокойно, според мен, някак животът е по-нормален, това е мое лично мнение, разбира се. Що се отнася до политическия живот тук, направи ми впечатление усещането за злоба. Някак, хората са озлобени един спрямо друг и спрямо тези, които ги управляват. Осезаемо е усещането на липса на позитивни цели и положителен поглед към бъдещето: накъде искаме да вървим и как да стигнем там. Аз не чувам подобни послания от обществения елит, от силните на деня, от тези, от които зависи визията занапред. Вместо това чувам оплаквания за това кой какво от предишните не бил свършил, каква далавера е направил. Всичко това се използва за оправдание на сегашни проблеми, без да се чува и представя визията. Просто политиците ни тук не задават визията. Ето ти пример: онзи ден четох статия за Ангела Меркел, канцлерът на Германия, която вече стартира кампания за трети мандат. Нейното послание е: аз съм стабилният човек, аз ще изведа Германия напред. В този смисъл аз не съм чула български политик с подобно послание пред гражданите си . Без да е арогантен, без да е груб, с ясна концепция занапред.
- Всъщност, имаше такъв политик в България - Симеон Сакскобургготски, който през 2001-ва година каза: „Вярвайте ми, трябват ми 800 дни". Но тези дни минаха , народът вярваше, но не се случи чудото. Или поне не се случи по начина, по който си го представяха мнозинството българи. В този смисъл, Велина, защо не сме ведри като нация българите, не вярваме открито, не мислим позитивно?
- Може би защото престанахме да чуваме позитивни послания от нашите управляващи. Само негативизъм ни залива отвсякъде. Дори, виж последните избори: то не бяха невалидни бюлетини, не беше омраза, не бяха съмнения за фалшификати. Отвсякъде те залива омраза, негативизъм, съмнения. Как се проектира надежда в такава обстановка, след като голяма част от времето на политиците е заето да се търсят и изливат компромати за техни опоненти, а не за позитивни визии? Разбира се, че е важно да се носи и отговорност за извършени престъпления и хората имат право да знаят това, но на мен лично ми липсва тук позитивната нагласа, визия и послание. А това е важно. Защото хората са изпаднали в голямо отчаяние и апатия и не вярват на никого.
- Оправдава ли ни клишето: всички са едни и същи, затова не вярваме в никого?
- Донякъде - да. Но все пак и личната проекция си е лична работа.
- В този смисъл има ли разлика - младите хора тук и младите от останалите европейски страни?
- Не. Няма. Ако човек си е поставил цел, то той си я следва. Особено, ако е амбициозен, образован, иска да се развива и не чака наготово. Тогава няма значение къде се намира.
- Наистина ли мислиш, че е без значение къде се намира този млад човек?
- Да.
- Как тогава да си обясним факта, от съвсем ново национално изследване, че 60% от младите хора в България искат да емигрират, но масово кандидат-емигрантите са с ниско образоване и без особена квалификация? Те нямат кой знае какви шансове за развитие в Европа. Панацея ли е емиграцията, за да сбъднеш мечтите си?
- Не винаги. Познавам много млади хора, които и тук са сбъднали мечтите си. Но чужбина е шанс, наистина. При всички случаи излизането в чужбина е добре за развитието на даден човек. Особено млад. Отваря хоризонти, възможности, мултикултурната среда обогатява, но то не е гаранция за успех и по-добър живот. Всичко е въпрос на личен избор, защото познавам хора, завършили право, но отиват в чужбина и стават строители. Не знам дали това е показател за успех. Относително е.
- Ти си тази, която в Европейската комисия пряко е отговорна за ежегодния доклад на газовете с парников ефект. Доклад, който ЕК подава до ООН. В този смисъл човечеството преодоля ли голямата опасност да загине от неразумната си дейност?
- За съжаление, проблемът, наречен „ промени в климата", не сме го избегнали. Той е колосален и хората често не си дават сметка за неговите мащаби. Този проблем се дължи на изменението на температурата на Земята поради промяна в нейния състав. Човечеството от началото на индустриалната революция досега бълва огромно количество газове с парников ефект, предимно въглероден двуокис. Това става при всяко горене на полезни изкопаеми: въглища, нефт, природен газ. Последните данни на ЕС са за 2011 г. и показват, че сме „избълвали" над 4 милиона тона въглероден двуокис във въздуха. Въглеродният двуокис не е замърсител от типа на серните окиси, но натрупването му в атмосферата води до промяна на състава й и се засилва парниковият ефект. Атмосферата действа като едно одеяло на планетата, така че да няма супер резки амплитуди, като на Венера например: разлики от 100 градуса плюс и минус, а се запазва някаква нормална амплитуда в температурните разлики. Това влияе и на хората, на целия жив организъм на планетата. Промяната на тези газове в атмосферата съответно води и до промяна и повишаване на температурните разлики, стига се до глобалното затопляне. То, обаче, не е равномерно и повсеместно. Затова е по-коректно да се говори за промени в климата. Миналата година станахме свидетели на температури от минус 30 градуса в България. Обострянето на температурните разлики в сезоните е също част от глобалното затопляне. По друг начин се движат циклони и антициклони и това води до съответните промени в климата. Няма спор в научните среди, че процесът на глобалното затопляне е задействан. Спорът е къде и кога ще се проявят тези промени в климата. Вече е факт разтапянето на ледници и ледникови шапки на полюсите, това води до повишаване нивата на Световния океан, което пък от своя страна заплашва големи крайбрежни градове като Шанхай, Ню Йорк и други от потапяне. Увеличаването на температурата на Световния океан променя на свой ред живота в него заради повишаването на киселинността на водата като следствие от затоплянето. Глобалното затопляне увеличава и пустинните райони в света, т. нар. диверсификация. Следствие от него са и намалените водни ресурси в света, което в близко бъдеще ще бъде глобален проблем.
- От какво трябва да се страхуваме в следващите 10 години? Кой ще е най-острият ни проблем в екологично отношение?
Комплексни са нещата. В света съществува т. нар. Международен панел за промени в климата. В неговия състав влизат над 2 хиляди учени от различни специалности от цял свят. Тяхна задача е да изготвят доклад за глобалното затопляне. С интерес очакваме догодина 5-я такъв доклад - за това: къде сме стигнали в процесите по изменение на климата вследствие на глобалното затопляне. Те трябва да кажат кои са големите опасности. И в тях винаги се констатира, че човечеството не прави достатъчно за оцеляването си в този смисъл. Ето само един пример: 28-те страни от ЕС произвеждат около 11% от емисиите на парникови газове. А общото им количество е 4 милиона тона. Най-големите производители на такива газове, за съжаление, са САЩ и Китай - две велики икономики. В Международната конвенция на ООН и Протокола от Киото за промените в климата и съответните цели и конкретни параметри за намаляване на емисиите на газовете с парников ефект се казва, че Европа трябва да намали тези газове до 8% спрямо нивата от 1990 година. Ние това сме го преизпълнили почти. По последни данни, 27-те страни-членки са намалили емисиите си с 18% спрямо нивата от 1990 година, макар че тогава подписалите Протокола са били 15 страни-членки на ЕС. Пак казвам: 500 милиона души от ЕС с цялата наша индустрия, с нашето ниво на развитие сме отговорни за 11% от тези вредни емисии. В същото време развиващите се страни - Индия, Бразилия Южна Африка се разрастват в икономически план. Колкото повече се разраства тяхната индустрия, толкова повече вредни газове отделят. Но, за съжаление, тяхното становище е, че те са развиващи се страни и на тях не може да им се спира развитието, само защото имат такъв проблем с вредните газове. За щастие, през 2011 година в град Дърбан, Южна Африка, по време на международните преговори за промените в климата се прие т. нар. Платформа от Дърбан, според която до 2015 година трябва да се приеме нов договор към Конвенцията на ООН за промените в климата, подобен на Протокола от Киото, който да обхваща страните от целия свят. Без разделението между страните на развити и развиващи се. Плановете са той да се приеме през 2015 година и да влезе в сила през 2020 година, с 5-годишен срок за ратификация. Това означава, че от 2020 година целият свят следва да взема мерки по опазване на климата.
- По този повод - как вие в Генералната дирекция по промените в климата реагирате на всичко това? Какъв е вашият конкретен принос и пример в това отношение?
- Ще ти кажа нещо простичко. Всеки човек на практика може да ограничи производството на вредни емисии в атмосферата. Примерно, като не работи телевизорът, да се изключва от контакта, защото онова червено копче, което свети, на практика консумира ток. Уж е малко, но за цяла една година това е много. Да гасим осветлението в стаите, в които не сме. Особено в нашата страна сме много мотивирани да пестим ток. Да не се ползва асансьор, а да се ходи по стълбите, изолациите на домовете също са много важно нещо. Особено изолациите на таван, а хората често го пропускат. Обикновено се изолират стените, а се пропуска тавана, а това е особено важно. Пести се много енергия по този начин. Разбира се, всичко това е свързано и с големи първоначални инвестиции, но в името на по-доброто ни бъдеще си струва. Санирането на жилищата също остава много важно. А как пестим ние: в нашата дирекция и в цялата ЕК има т. нар. система за екоодит. Целта е да се намалят всички разходи като консумация, вкл. и хартия. Водата също. Автомобилите - те също са важни. Те трябва да са по-икономични. В много държави има и субсидии за купуването на автомобили с по-ниски емисии. Вече има и специални разпоредби, касаещи новите автомобили, в които е посочено колко грама въглероден двуокис на километър следва да се отделят. Това е европейска директива за намаляване на емисиите от новите автомобили. Беше 120 грама на килограма за марката, вече се работи на 90 грама за километър. Ако това не бе наложено като регулативна мярка на автомобилната индустрия, нямаше да се появят и новите изобретения. Защото след тези ограничения изведнъж тази индустрия започна да вади страхотни изобретения. Ако се очакваше само това да се случи на база търсене, нямаше да стане. Вече има невероятно икономични в това отношение коли. Вече започна да навлиза за средния клас автомобили трилитров двигател, нещо невъзможно допреди няколко години. Новите коли, които сега се произвеждат, са от този калибър - 3 литра на 100 километра.
- В този смисъл: апокалипсисът отложим ли е или е неотменим?
- Разбира се, че е неотложим. Втората част на политиката, свързана с промените в климата, е адаптацията. Следва, обаче, да сме наясно, че някои от промените в климата няма как да се избегнат и те вече се случват. Как ние ще се адаптираме към тях е важният въпрос. Това важи за всички сектори на човешката дейност - земеделие, водни ресурси, животински свят. От тази година в европейски план бе приета Европейска стратегия по адаптация. Една от основните точки в нея е развитието на местни програми за адаптация, свързани с неотложимите промени в климата. Защото тази адаптация се осъществява на местно ниво. Това е и най-важната адаптация. Защото всеки район е специфичен. И в тази посока трябва да работят европейските страни. А що се отнася до неотменимостта на процеса, наречен от някои апокалипсис, то се надявам да избегнем най-лошите неща от него. Но част от процесите вече са стартирани и няма как да се върнем назад. А философия от рода на „това ще стане след 100 години, няма какво да се замислям" е убийствена за човечеството. Опазването на света е наша обща кауза. Не може философията „след нас и потоп" да е философия на днешното време. Това убива.
