На 22 март от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще бъдат представени за първи път три съвременни оперни заглавия: „Стената“, „Африканска окарина“ и „Аукцион“. Композиторите Енрико Травалионе, Никола Стрефелини и Карл Фиорини са победителите в Международен конкурс за написване на камерна опера за Държавна опера-Стара Загора, който бе обявен през 2015 година и приключи успешно през септември 2016 г. Датчанинът Мортен Ройсен бе избран за режисьор на техните едноактни творби, а спектаклите ще дирижира роденият в Рим, но живеещ в Лондон изявен диригент и композитор Димитри Скарлато.
Сюжетите и на трите опери разглеждат парадоксите в съвременното общество и са своеобразни метафори на влиянието на социалната среда върху хората и обществото като цяло.
Вечерта, посветена на съвременната опера, ще започне със спектакъла на операта „Стената“ от Енрико Травалионе. В „Стената“ се разказва за натиска, който политиката оказва върху обществото. Политиката е представена метафорично чрез образите на двама министри, а обществото - чрез двойка млади влюбени. Младите са пациенти в лудница /авторът намеква за това как политиката влияе върху хората и ги довежда до лудост/. Двама неуравновесени млади хора в една лудница зад една стена /преградата между тях/. Въпреки лудостта и всичко, което се случва около тях, двамата успяват да стигнат един до друг, да се влюбят - независимо от преградната стена. Режисьорът представя интересно и оригинално стената – олицетворение на техните чувства и емоции. Стената е от прозрачен материал, опънат на две рамки. Зрителят не вижда младите хора, но вижда техните ръце, лицата им. Сменят се различни сцени, в които политиците извършват опити върху двойката, дори упражняват насилие, но накрая чувствата между двамата надделяват. Когато остават сами за пореден път, те се приближават максимално един до друг и разкъсват преградата – символ на човешкия стремеж за свобода и бягство от оковите. Но не задълго….Точно тогава политиците идват отново, приспиват младежа и отделят девойката ...
Втората опера „Африканска окарина“ е от Никола Стрефелини. Историята е за младо семейство, което не може да реши своите проблеми и да овладее своите различия в годините – живели са заедно, но изневерите и особено пристрастяването на мъжа към киното и филмите на Чарли Чаплин /мъжът е абсолютен киноманиак/, провокират тяхната раздяла. Спектакълът започва с това как семейната двойка отива при специалист и заявява, че иска развод. А специалистката-психотерапевт всячески се стреми да разбере, в какво се състои проблема при тази двойка. Тайната е в една малка окарина – древен африкански музикален инструмент...Провокацията е за публиката - дали младото семейство ще се раздели или ще продължи живота си заедно.
В третата част на специалната вечер ще бъде представена моно операта „Аукционът“ от малтийския композитор Карл Фиорини. Тук историята се развива около един търг, участват няколко статисти, но действащото лице е само едно. Вниманието се фокусира върху логиката на търговеца, който продава всичко и на всяка цена. Успява да убеди хората /публиката в случая/, че продаваната стока е крайно нужно, крайно потребна и най-висококачествена. Стига се до различни парадокси, в които търговецът продава ябълка, продава мебели, продава дори и хора – избира човек от публиката и го представя като „стока“ в аукцион с наддаване. Силно преувеличен е проблемът с търговията – когато няма „спирка“, се рискува да се прескочи тънката граница на приличието и дори да се превърне в опасна мания за продаване на души.
Сюжетите и на трите опери разглеждат парадоксите в съвременното общество и са своеобразни метафори на влиянието на социалната среда върху хората и обществото като цяло.
Вечерта, посветена на съвременната опера, ще започне със спектакъла на операта „Стената“ от Енрико Травалионе. В „Стената“ се разказва за натиска, който политиката оказва върху обществото. Политиката е представена метафорично чрез образите на двама министри, а обществото - чрез двойка млади влюбени. Младите са пациенти в лудница /авторът намеква за това как политиката влияе върху хората и ги довежда до лудост/. Двама неуравновесени млади хора в една лудница зад една стена /преградата между тях/. Въпреки лудостта и всичко, което се случва около тях, двамата успяват да стигнат един до друг, да се влюбят - независимо от преградната стена. Режисьорът представя интересно и оригинално стената – олицетворение на техните чувства и емоции. Стената е от прозрачен материал, опънат на две рамки. Зрителят не вижда младите хора, но вижда техните ръце, лицата им. Сменят се различни сцени, в които политиците извършват опити върху двойката, дори упражняват насилие, но накрая чувствата между двамата надделяват. Когато остават сами за пореден път, те се приближават максимално един до друг и разкъсват преградата – символ на човешкия стремеж за свобода и бягство от оковите. Но не задълго….Точно тогава политиците идват отново, приспиват младежа и отделят девойката ...
Втората опера „Африканска окарина“ е от Никола Стрефелини. Историята е за младо семейство, което не може да реши своите проблеми и да овладее своите различия в годините – живели са заедно, но изневерите и особено пристрастяването на мъжа към киното и филмите на Чарли Чаплин /мъжът е абсолютен киноманиак/, провокират тяхната раздяла. Спектакълът започва с това как семейната двойка отива при специалист и заявява, че иска развод. А специалистката-психотерапевт всячески се стреми да разбере, в какво се състои проблема при тази двойка. Тайната е в една малка окарина – древен африкански музикален инструмент...Провокацията е за публиката - дали младото семейство ще се раздели или ще продължи живота си заедно.
В третата част на специалната вечер ще бъде представена моно операта „Аукционът“ от малтийския композитор Карл Фиорини. Тук историята се развива около един търг, участват няколко статисти, но действащото лице е само едно. Вниманието се фокусира върху логиката на търговеца, който продава всичко и на всяка цена. Успява да убеди хората /публиката в случая/, че продаваната стока е крайно нужно, крайно потребна и най-висококачествена. Стига се до различни парадокси, в които търговецът продава ябълка, продава мебели, продава дори и хора – избира човек от публиката и го представя като „стока“ в аукцион с наддаване. Силно преувеличен е проблемът с търговията – когато няма „спирка“, се рискува да се прескочи тънката граница на приличието и дори да се превърне в опасна мания за продаване на души.
