Визитка:
Тя е от онези жени, които създават особена светлина с присъствието си и не остават незабелязани. Носят специфична аура и усещане за жена , което всеки възприема по собствен начин. Твърде коментирана личности заинтригуваща и мъже, и жени. Едни я определят като твърде разкрепостена съвременна образована жена, други й лепват нелицеприятни епитети, трети са нездраво любопитни за живота й. Има обаче и друга, за щастие многобройна категория хора, които я следват. И с успех подобряват и се радват на живота си, учейки се да бъдат щастливи като опознават себе си, превръщайки травмите и дефицитите си в позитиви.
Наталия Кобилкина.
Рускинята от Ростов на Дон, която от 8 години е превърнала в своя нова родина България. Дете на потомствени лекари, с нелеко детство. Зодия Стрелец .Израснала е с френската класика. Силно повлияна от книгите на Оноре дьо Балзак и Андре Моро, както и от Пауло Коелю. Вегетарианка, омъжена за суровоядец. Не обича светския шум и суета и противно на представата за нея, харесва спонтанните, истински нежни и не страхуващи да показват чувствата си хора. Живее изключително просто и намира спокойствие и комфорт в планината.
Наталия Кобилкина е психолог в областта на сексологията и семеен терапевт. Тя изнася лекции по сексология, дава индивидуални консултации, провежда тренинги за личностно развитие в България, Великобритания и други страни по света.
Миналия месец от печат излезе и последната й книга- „Пътят на щастливата жена".
С Наталия се срещаме в Стара Загора ,на един от поредните й семинари със специален дрескод: „Пътят на щастливата жена".
Наталия, какъв е пътят на щастливата жена? Трънлив, лесен, дълъг, какъвто тя сама си го направи..
По принцип пътят на щастливата жена е много лесен. Въпросът е да знаеш какво точно трябва да промениш. Когато погледнем назад в живота си, се оказва, че истинските неща, с които е трябвало да се справим правим, са били много лесни. Когато знаеш решенията, винаги е лесно. Пътят на щастливата жена преминава първо през любовта към майката и бащата, да ги обичаш и почиташ. Дори те да не ти дават това, което искаш, дори те да не те обичат толкова дори, ако те не искат да общуват с теб и дори ако те не са били идеалните майка и баща. Необичайки ги, непочитайки ги и нямайки към тях истинска любов и вяра, няма как една жена да бъде щастлива. Защото ние първо се учим да обичаме нашите родители после се учим да обичаме себе си, което е още по-трудно. И едва след това се учим да обичаме мъжа. Така, правейки тези крачки, обичайки родителите си, се учиш да обичаш себе си и след това мъжете. Така една жена е щастлива.
Тук една средностатистическа българка би казала: как се обича мъж без пари и самочувствие?
Това няма никакво значение. Ти можеш да се омъжиш за мъж без пари, но развивайки го, парите при него ще дойдат. Парите идват там, където има любов. Ако жената обича мъжа, умее да му се възхищава и да му се радва, любовта ще дойде, а после и парите. А без любов, дори да има пари в началото, след това ще загуби всички.
Има ли обаче фундаментални неща, които биха ни направили щастливи като хора? Ти си семеен терапевт, срещаш предполагам и много хора, които се обичат, но не са щастливи заедно.
Да ,така е, но това идва от факта, че много хора уж се обичат, но всъщност това не е така. Причината е в правенето на много жертви във връзките. Много семейства са така: озлобяват се на база жертвите. Тук тънкият момент в любовта е , не да се превръщаш в жертва, а да умееш да отстояваш себе си, да намериш онези тънки граници между личното отстояване и любовта.Трябва да се научим ясно да заявяваме това, което искаме, не завоалирано като жени, защото мъжете не разбират този завоалиран език. По-добре кажи: „за мен това е важно". Честно, искрено сподели какво искаш, вместо куп празни думи или номера.
А ако другият не иска да чуе какво е важно за теб? Мъжете не обичат да слушат бъбриви жени и не харесват дългите „умни" разговори.
Затова вместо да обясняваш надълго и нашироко, завоалирано, какво искаш, просто кажи директно: „моля те, вземи детето от детската градина". Вместо „виж на Мария й помагат, а ти не ми помагаш". Това е излишно. Много често такъв тип жени нямат лична сила или поне не са я развили. Не я усещат. Такива не са нужни на мъжете и мъжете не ги почитат. Няма как да бъдеш чута, без такава лична сила, ако ти имаш зависимости: било от цигари, от алкохол, от комплекси, от куп други неща. В нашите семинари ние много работим с със личните зависимости като пречка за личната сила. Всяка такава зависимост понижава енергията ни, зависимостите са вид „дупка" през която енергията ни изтича. Ако ти винаги се пренебрегваш, имаш различни зависимости, позволяваш през такива „дупки" да изтича енергията ти, разбира се, че никога няма да бъдеш чута.
Къде е тънката граница между себеуважението, себелюбовта и егоизма за жената ?
Егоизъм е, когато искаш да нараниш другия и не ти пука. Ако ти истински обичаш себе си, ти умееш да обичаш и другия.: спазваш някакви граници съобразяваш се с него, деликатен си ,когато това е нужно. Ако ти не обичаш себе си, няма как да обичаш и другия, тогава не ти пука.
Доскоро битуваше мнението, че българката е свенлива жена, че живеем в консервативно общество. Преодоля ли вече този срам и комплекси българката, по отношение на любовта и обичането?
Аз не бих нарекла това свян или срам, а по-скоро незнание. Ако майката не предава тези знания на дъщерята си, тя няма как да се научи. Майката е тази, която трябва да научи дъщерята на най- важните женски неща. От бащата момичето взема модел как обичат и как да се обичат мъжете.
Какви са майките, които могат да възпитат щастливи жени?
Това са жените, които са щастливи като съпруги: „носени" от мъжете си, образно казано на ръце, обичани, уважавани, почитани от него, щастливи.
Тоест, едно момиче трябва да вижда такъв модел на отношения мъж- жена, за да израсне щастлива жена, да може да обича истински?
Много е полезно това. Защото, ако ти виждаш такъв щастлив модем, ти започваш да го търсиш и това е добре за теб. Ти си щастлива. Докато при нещастни родители, които се карат, които живеят заедно само заради децата, въпреки че са недоволни един от друг, нараняват се един друг, то детето изначално си записва модела, че бракът е страдание, голяма мъка . То подсъзнателно, като порасне търси и намира партньори, които го мъчат. Привличаш просто такива партньори. Тогава за теб истинската любов е когато страдаш. Ако страдаш, значи много ми е познато, тоест това е модела, който си виждал от твоите родители. И припознавайки го, то ние започваме да страдаме още повече.
Какво е любовта тогава?
Тя е щастие и светлина. Любов е тогава, когато ти си цял в своето предназначение. Правиш това, което обичаш да правиш, с другия се чувствша по същия начин, свободни сте, хубавото ти е с човека до теб, имате се доверие, няма ревност. Любовта е когато всеки може да бъде себе си, без да се смалява, без да се преструва. Тогава си много свободен във връзката си. Свободата е, когато можеш да правиш това, което искаш, да бъдеш себе си на 100% , без да се опитваш да бъдеш нещо друго, което не си ти. Истинската любов дава тази свобода.
Защо тогава българката някак не умее да се чувства обичана? Уж даваме всичко от себе си ..
Аз не обичам това делене на българка и други: работя с жени от различни националности и виждам, че навсякъде проблемите на хората са едни и същи. В случая за българката по-скоро важи следното: че допреди няколко години, нямахме знанието, информацията за това как да обичаме, не се говореше по тези въпроси, темата беше табу. Целта беше друга- да се оцелее. Хората живееха по-трудно. Обществото беше различно, жените нямаха такава възможност за образование, нямаше толкова много контрацептиви, които пък дават съответната свобода. Това потискаше в голяма степен. Сега е различно. Сега жените не искат просто мъж, за да оцеляват до него, не го търсят заради това, а искат да са щастливи . С него. Това е кардинална разлика между нашите баби, майки и сегашните жени. Затова и старите модели не работят. Сега жената може да оцелява и да живее прекрасно и сама. И сега жената иска истински да е с мъж, само ако той я прави щастлива. И това променя всичко.
Това ли прави потиснат и комплексиран съвременния мъж?
Не, потиснатостта идва от друго: от това, че жените изискват, а не искат. Че жената изисква от мъжа вече своето щастие, а не го моли за него. Това, че сега жената има пълна свобода, не означава, че трябва да бъде кучка. А че трябва да е мила, нежна с него.
А комплекс ли е това, че съвременният мъж възприема една такава жена по-скоро като кучка, а не като освободена, независима жена?
Проблемът е, че жената се показва такава. Никой не те кара да се чувстваш като кучка във връзката си. Ти може да си много уверена, кралица, сигурна в работата си, но във връзката си трябва да си мека и нежна.
Това се учи или се „носи"?
Това 10% се „носи" и в 90% жените трябва да го научат.
Мъжете твърдят, че проблемът на днешната жена е, че не е женствена. Кои са белезите на женствеността?
Въпросът не е каква е тя, а как го кара да се чувства. Женствената жена кара мъжа да се чувства мъж, да иска се грижи за нея, да вярва в себе си, да си поставя предизвикателства в живота. Това за мъжа е по-важно, отколкото да бъде гримирана, женствена.
Какво трябва да знае съвременната жена, за да се чувства добре в кожата си?
Да мечтае смело, да бъде себе си, да бъде мила с мъжете, да вярва в себе си, да отстоява в себе си, да отстоява своите граници, да бъде жена, да се наслаждава на живота.
Изглежда лесно.
И то е лесно.
Кажи ми тогава 3-те отличителни белега на истинския мъж? Как да ги разпознаваме.
Няма рецепта, няма и белези. За всяка жена това е различно. Важно е мъжът да те кара да се чувстваш щастлива, красива, да се смееш. Мъж, който да изкара от теб най- доброто, което имаш. Това е по-важно. Не е важно кой е истински, кой не. Всички сме истински.
А какво съветваш хората, които още не са срещнали любовта си или бягат неистово от нея?
Не трябва да имат страх от близостта.Да знаят, да вярват, че няма ограничения и във всяка възраст можеш да срещнеш любовта. Тези хора трябва да си повтарят: „Аз заслужавам любовта, заслужавам чудеса". Всичко е възможно, ако го позволиш и повярваш. Всичко се лекува. Освен смъртта, нищо не е фатално. Затова бъдете дръзки, дейни и експериментирайте!
