Кръвта вода не става
Кръвта вода не става / netinfo

Празници като този ме карат да настръхвам..

Настръхвам не от високоградусните слова на поредния политически герой, опитващ се да ме убеди колко важно е да бъда сериозна и патриотично отговорна към миналото на страната си.

Настръхвам с онази част от кръвта си, която принадлежи на България. И с онази част от ума си, заета да помни всички родни думи – будилници, чути случайно или научени преди много години, още в училище.

Настръхвам заради миналото.

Миналото, което все още слави страната ни с имена като Пайсий Хилендарски и неговата “История Славянобългарская”:

“Но поради что, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език?

Но, рече ,гърците са по-умни и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи”.

Настръхвам, защото, слава богу, все още има такива, които откриват, преоткриват и изтъркват от употреба истините, излезли от сърцата на нашите български гении.

И, слава богу, думи като тези на Методи Кусев:

"Благодарям на народа, що ме уважува, за да му слугувам. Приемам той товар, като ке зема пред очи, че требува да жьртвувам спокойствие, празници, разходка и веселби."

все още са в състояние да ме развълнуват.

Всъщност сигурна съм, че малцина са тези, които се усмихват насмешливо, когато прочетат, видят или чуят патриотизма в най – чистата му форма.

Защото България е в кръвта ни.

Колкото и заспали да са чувствата ни към нея.

Стара Загора