Казанлък изпрати на небето наследника на казанлъшкия аянин от 1762 година, строителят на мостове, за който преди две години Дарик разказа Фарук Баков. Една от малко познатите за съвременните казанлъчани фигура и една от истинските емблеми на Казанлък за старите казанлъшки родове..
Бай Фарук, както го наричаха по-старите казанлъчани е един от първите строителни инженери на Казанлъшката околия, дипломирал се във висшето строително училище, днес ВИСГА , строител, проектирал и ръководил изграждането на 2 от емблематичните мостове на Казанлък, участвал в укрепването на още един, проектирал е още дузина мостове в района. Сред „чедата „ на Фарук Баков са и пешеходният мост над Старата река, в района на сегашната Художествена гимназия, укрепването и разширяването на моста на Старата река до Кооперативния пазар на Казанлък.
Две бяха обаче са гордостите на бай Фарук, които изповяда пред мен преди две години старият строител: мостът на Старата река до ул. Тракия" и мостът до Тюлбето.
Гордееше се с това, че е от ивестна казанлъшка фамилия, с много дири тук.. На заможни турци, чийто род преди години намира място и в романа на Вера Мутафчиева - „Кърджалийско време".
Фарук Баки бе пряк наследник на родът Баки, който дава на Казанлък аянинът / управителят/на града Абдул Баки, управлявал града във времето, в което Паисий пише своята „История Славянобългарска"- 1762 година. Заслуга на местния аянин от рода Баки е мирното време, в което местното население живее в иначе сложните и размирни времена на робството.
Назад във времето дедите на покойния строителен инженер били сред славните и почитани жители на Казанлък, едни от първите майстори и собственици на работилници. До тях се допитвали за съвет, нужда, пример.
Дядо Фарук имаше куп любими места в Казанлък, но най- си тачеше това до дома му- кафенето на Кулата, което замръкна и осиротя без големите сенки на дърветата. Тъжеше по подкастрените им корони и по хлопналото кепенци преди година и половина уютно кафене.
Безпогрешно се разпознаваше по ленения бял къскет, с който не се разделяше и под който се криеха живи, момчешки и палави очи. И остър и свеж ум, като бръснач.
Бе нанадмина разказвач на стоителни истории, лакърдии, интересни случки за хора, мостове времена.
Освен с мостовете, Фарук Баки бе известен и с това, че в края на 50-те години и началото на 60-те е проектантът и на трите еднотипни жилищни блока, радващи със здравина, комфорт и изчистена откъм архитектура, построени по протежението на Старата река в Казанлък. Емблематичните малки жилищните кооперации по казанлъшката улица „ Скобелев" също са рожби на строителният инженер и проектант.
Заради златните си ръце строителят на мостове бе търсен да проектира различни неща и работи до 80-та си година.Бе основател и първи председател на земеделската кооперация в града, като за това работи и безвъзмездно.
До последните си есенни дни, той не престана да кипи от любопитство за всичко, което става в живота на хората, в околията, на която се бе посветил. Да вдига очи към това, което съзиждаха днешните майстори и да се радва и диви на новите технологии в строителството. Бе буден и жаден за живот човек.
" Всеки сам избира начина, по който да е щастлив и добре" бе житейската максима с която премина през живота казанлъшкият строител на мостове. Максима, която му позволи да остави и диря, за поне 200 години напред, както твърдеше за съградените от него мостове. А тези, които познаваха и човека Фарук Баки ще го помнят винаги.
Поклон!
