Изложба от 45 графични художествени творби на Рабиндранат Тагор ще бъде подредена в Регионална библиотека „Захарий Княжески" от 8 септември - четвъртък. Старозагорци имат уникалната възможност да видят дигитални отпечатъци на рисунки, съхранявани в музея „Джорасанко Тхакур Бари" в град Калкута, Западен Бенгал, Индия.
Изложбата е посветена на 150-годишнината от рождението и 70-годишнината от смъртта на големия индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик.
Изложбата ще остане в Стара Загора до 5 октомври, с работното време на Библиотеката. Организатори са , Индологическа фондация "Изток-Запад" със съдействието на Посолство на Република Индия в България.
Рабиндранат Тагор (1861 - 1941) е роден и възпитан в знатно бенгалско семейство от кастата на брахмините. Той е четиринайстото от петнайсетте деца в семейството. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето". От малък, заедно с баща си, Рабиндранат пътешества в Хималаите и това повлиява на неговото духовно формиране и израстване. Започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет вече публикува поезия и пише първите си разкази и пиеси. Най-важните си произведения пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски.
Започва обучението си с частни учители. Следват Педагогическо училище и Бенгалската академия. По решение на семейството, на седемнайсетгодишна възраст, отива в Англия да следва право. Много скоро напуска университета и се завръща в Калкута. Занимава се с философия, музика, пише поезия и проза, основава в семейното имение училище (което по-късно прераства в университет) с програма, различна от традиционните английски училища.
Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда за литература за стихосбирката си „Гитанджали". Той е първият азиатец, носител на Нобелова награда. Скоро след това получава и английска благородническа титла. През 1919 г., в писмо до вицекраля на Индия, се отказва от тази титла, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар. През 1926 година Тагор отново пътува в Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. посещава София, изнася две беседи в Народния театър и се среща с някои видни личности като Асен Златаров, Емануил Попдимитров, Иван Шишманов.
Рабиндранат Тагороставя след себе си 12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми и 50 стихосбирки. Той е единствения поет удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави. Стихотворението му „Джана Гана Мана" става химн на Индия, а стиховорението му „Амар Сонар Бангла" - химн на Бангладеш.
