В Художествената галерия в Стара Загора е подредена камерна изложба, посветена на 100 години от рождението на Зафир Георгиев.
Изложбата включва четиринадесет произведения, експонирани в т.н. „малка зала".
Зафир Георгиев е роден е на 16 юни 1910 година в Радомир. Учи в декоративния отдел на Художествената академия при проф. Васил Захариев и проф. Дечко Узунов. Завършва през 1939 година. Първите му самостоятелни творчески изяви са свързани с илюстрации за деца. Публикува ги в сп. "Другарче". След 1945 год. се установява в Стара Загора. Назначен е като преподавател по изобразително изкуство в Строителния техникум, а след това в гимназия "Иван Вазов". Съучредител е на Групата на старозагорските художници. През 50-те години заедно с Кипро Николов започват събирането на произведения от техни преподаватели и колеги, с които през 1961 год. откриват училищна картинна сбирка. Тя наброява 40 платна, сред които творби на Дечко Узунов, Димитър Гюдженов, Атанас Михов и т.н. Най-ранната му самостоятелна изложба /1946/ е посветена на карикатурата. Оттогава датират и редовните му участия във всички колективни изложби на старозагорските художници. Близо две десетилетия голямата част от творчеството му е свързана с графиката, с лаконичната изразителност на кредовия картон и възможностите за вариации на монотипията. Основната тема в тези листи е човекът и градът, отчуждеността и самотата. Подходът му към нея е най-често под знака на гротеската. Там са тъмните улици с призрачни фигури, тъжни циркове, самотни играчи, уморени работници... Живопистта му пък е подвластна на светлината и сазерцанието. Между двете като знак на раздвоението е малкият автопортрет, който рисува около 1950 година. Един от малкото пейзажи, които създава по това време /"Напоителна система"/, е сред най-жизнерадостните произведения на цялото му творчество. Сред творбите от края на 50-те и 60-те години по-значими са "Майка", "Художник", "В ателието", "Момиче", "Шахматист". През следващото десетилетие творческата му дейност се активизира, но живописта излъчва меланхолия и пустота, а фигурите стават все по-статични. Вторият му автопортрет е отражение на това. Продължава да създава най-често еднофигурни композиции с млади хора - "Сама", "Трета смяна", "Миграция", "Полунощ" и т.н.
През 1977 година открива единствената си представителна изложба, в която включва най-значимите произведения на изкуството си. След нея той все по-рядко показва свои картини.
Умира през 1994 година.
След смъртта на художника Старозагорската художествена галерия организира ретроспективна изложба, на която половината от произведенията са показани за първи път пред публика. Основната част от творчеството му се съхранява от Художествена галерия Стара Загора и от неговите наследници.
Изложбата на Зафир Георгиев може да бъде разгледана до 18 септември.
