Станимир Начев от Казанлък е третата номинация за Годишните награди „Добрият Самарянин” в пощата на доброто.
Казанлъшкият коафьор Стенли дарява самочувствие и надежда на онкоболни жени вече втора година. Във фризьорското му студио повече от 1000 жени са получили безплатна перука и грим. Номинация за неговото благородно начинание е на една от тях – Мария.
Преди година Мария получава диагноза „рак”. Всичко в живота й става бързо и неочаквано - операция и след това поема по дългия път на борбата с болестта… назначени са първите шест химиотерапии. Очаквано косата й започва да пада на цели кичури – един от най-травмиращите моменти за нея.
На поредната химиотерапия някой мушва първата искрица надежда в джоба й - малко листче хартия с телефонния номер на коафьор от Казанлък, който помага на онкоболни жени, като им предоставя безплатни перуки.
Още на следващия ден Мария решава да посети салона на Стенли за което споделя: „По пътя на там през цялото време се чудех, като вляза какво да кажа, как да обясня, сигурно щеше да има още хора в салона. С една дума, изпитвах неудобство да представя нуждата си.
В момента, в който прекрачих входа на фризьорския салон, съзрях висок млад мъж с живи очи и лъчезарна усмивка. Погледна ме, поздрави ме за добре дошла и се приближи. Прошепна „за перука ли?”. Нямаше нужда от обяснения. Той сякаш ме очакваше. Съгласих се. Една жена ме придружи до помещение с много перуки. Помогнаха ми да си избера най-подходящата за мен. Такава, с каквато да се чувствам комфортно.
Отделиха почти час от времето си. В този момент се почувствах специална – обгрижена от напълно непознати хора, които сякаш знаеха какво се случва в ума ми и разбираха важността на този на пръв поглед „несериозен” проблем. И така Стенли ми подари надежда. Вяра, че ще се справя в трудния път и най-важното – той бе един от първите хора, който ми доказа, че не съм сама. И сега не спирам да вървя напред."
Казанлъшкият коафьор Стенли дарява самочувствие и надежда на онкоболни жени вече втора година. Във фризьорското му студио повече от 1000 жени са получили безплатна перука и грим. Номинация за неговото благородно начинание е на една от тях – Мария.
Преди година Мария получава диагноза „рак”. Всичко в живота й става бързо и неочаквано - операция и след това поема по дългия път на борбата с болестта… назначени са първите шест химиотерапии. Очаквано косата й започва да пада на цели кичури – един от най-травмиращите моменти за нея.
На поредната химиотерапия някой мушва първата искрица надежда в джоба й - малко листче хартия с телефонния номер на коафьор от Казанлък, който помага на онкоболни жени, като им предоставя безплатни перуки.
Още на следващия ден Мария решава да посети салона на Стенли за което споделя: „По пътя на там през цялото време се чудех, като вляза какво да кажа, как да обясня, сигурно щеше да има още хора в салона. С една дума, изпитвах неудобство да представя нуждата си.
В момента, в който прекрачих входа на фризьорския салон, съзрях висок млад мъж с живи очи и лъчезарна усмивка. Погледна ме, поздрави ме за добре дошла и се приближи. Прошепна „за перука ли?”. Нямаше нужда от обяснения. Той сякаш ме очакваше. Съгласих се. Една жена ме придружи до помещение с много перуки. Помогнаха ми да си избера най-подходящата за мен. Такава, с каквато да се чувствам комфортно.
Отделиха почти час от времето си. В този момент се почувствах специална – обгрижена от напълно непознати хора, които сякаш знаеха какво се случва в ума ми и разбираха важността на този на пръв поглед „несериозен” проблем. И така Стенли ми подари надежда. Вяра, че ще се справя в трудния път и най-важното – той бе един от първите хора, който ми доказа, че не съм сама. И сега не спирам да вървя напред."
