Възстановено и благоустроено е мястото, където е гробът на Сирак Скитник в София, съобщават от Художествена галерия – Сливен. Поставена е и паметна плоча. Софийска община предприе действия по възстановяване на мястото след като бе получен сигнал за това, че гробът е занемарен и пустее.
Гробът на Сирак Скитник се намира в Централни Софийски гробища. Години наред е занемарен и пустее, докато в началото на годината дългогодишната журналистка в БНР Божана Димитрова по съдбовна случайност го открива.
Областният управител на Сливен Марин Кавръков посети мястото на 5 февруари, след което изпрати писмо до заместник–кмета на Столична община Тодор Чобанов, в което отправя молба за съдействие и привеждането на гроба на художника във вид, достоен за твореца. Марин Кавръков е предложил на 5 март 2013 година, когато се навършват 70 години от кончината на Сирака, да се отслужи заупокойна молитва на гроба, в памет на този именит наш съгражданин.
Истинското име на Сирак Скитник е Панайот Тодоров Христов. Роден е на 3 ноември 1883 година в Сливен в бедно семейство на текстилен работник. Завършва Софийската семинария, в продължение на четири години учи изобразително изкуство в Петербург при големите художници Бакст, Бенуа и Шагал. Представя първите си картини в града на Нева и в София. Твърде млад издава стихосбирката си „Изповед”, която подписва с псевдонима Сирак Скитник. Откроява се неговата публицистика и театрална критика в популярните издания „Златорог”, „Хиперион”, „Съвременник”и „Слово”. Като истински българин участва без колебание в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Връща се с офицерско звание със златен кръст за храброст, но и парче от шрапнел в гърдите, което по думите на Багряна „не намери време да извади”.
През 30-те години Сирак Скитник е една от най-ярките фигури в културния и обществения живот в страната. С голям успех представя творбите си в София, Белград, Прага, Виена и Атина. Открояват се постановките му на сцената на Народния театър, където е драматург и артистичен секретар. В последните осем години от живота си, той изцяло принадлежи на Българското радио. Заема се с нелеката задача да го устрои като „висша културна и обществена институция” и успява да опази „програмната автономност, творческата свобода, личната си съвест и политическа неангажираност”, по думите на критика Кирил Кръстев.
За сливенската културна общественост творчеството и живота на Сирак Скитник е повод за национална гордост, принос и заслуги към богатата история на нашия народ.
„Посетихме гроба на нашия именит съгражданин и останахме потресени и изумени от безхаберието ни - наследниците на Сирак Скитник. Той тъне в забрава. На гроба няма кръст или паметна плоча с името му - Панайот Тодоров Христов или Сирак Скитник. Мястото е непочистено и неподдържано от никого до този момент.Обрасло е в бурени и покрито с отпадъци” – пише в писмото си Марин Кавръков и добавя: „Искам да Ви уведомя, че щe бъде открита банкова сметка за събиране на финансови средства, с които да се изработи и постави паметна плоча на гроба на Сирак Скитник в навечерието на 130-годишния юбилей от неговото рождение.”
