„Човек, който не познава рода си, е като дърво без корен - житейските бури лесно могат да го прекършат и дори унищожат". Припомняйки тези думи на Иван Вазов, Станка Парушева слага началото на своята книга „Корени.
Кратка история на с. Лозенец /Сеймен/, Ямболско". Избирайки това заглавие, тя всъщност дава отговор на въпроса, защо се заема с трудната краеведческа задача. Без да е историк, само от позициите на местен родолюбец, авторката успява в рамките на десет години, с активната помощ на хора като майка си, дългогодишната учителка Руска Пенева, Георги Рахнев, Добрина Берова и др, да събере и обобщи не малко информация и снимков материал, да издири спомени. „Искам да оставя писмена следа за живота в това малко, но близко до сърцето ми село", споделя тя с увереността, че други ще допълват и дописват тази история.
Всеки, който разлисти страниците на „Корени", ще научи много за древното селище, възникнало още от тракийско време. Интересни са описанията на местности, легенди, събития. Специално внимание е обърнато на древните крепости Горно и Долно кале, Лардея, на пътищата, преминаващи през землището на Лозенец.
Запознавайки читателя с емблематични местни жители, Станка Парушева успява да покаже и качествата им на достойни, смели българи. Не малко страници са отделени на лозенските родове, които дават основа за изготвяне на родословни дървета от бъдещите читатели на книгата.
Днешните жители на селото трябва да помнят имената на загиналите във войните лозенци.Да се гордеят с образованите си съселяни.
Да не забравят хората, оставили трайни следи в стопанското и културно изграждане и съхранение на селото. Станка Парушева умело разказва за традициите и бита на селяните, обичаите, представя носиите, разказва за приложението на народната медицина...