Сливенското село Панаретовци, носещо името на известния просветен деец през Възраждането, дипломат и общественик след Освобождението Стефан Панаретов (1853-1931), чества днес 160-та годишнина от рождението му.
По инициатива на жителите на селото, на община Сливен и на кметския наместник Станимир Христов по повод годишнината бе изградена паметна плоча, която днес бе открита.
Зам.-кметът по хуманитарните дейности на община Сливен Иван Славов говори пред панаретовци и техните гости за живота и делото на известния българин, роден на днешния ден преди 160 години.
Бе прожектиран петминутен документален филм, изработен от Росен Русев, родом от селото, с който бяха припомнени важните моменти от живота и заслугите на Панаретов.
В тържеството участваха певческа група към местното читалище „Пробуда 1938” „Неостаряващо сърце” с ръководител Радка Пейчева.
През 1934 година с Указ на Министерството на вътрешните работи село Кърсанлий е преименувано на Панаретовци, в чест на професор Стефан Панаретов.
Стефан Панаретов Хаджиилиев е роден в Сливен на 4 октомври 1853 г. Баща му - архимандрит Панарет, служи в българската църква в Цариград и е активен участник в борбата за независима българска църква. Чичо му – Сава Доброплодни е известен просветен деец, учител и писател. Женен е за американката Лидия Гейл.
Стефан Панаретов е български дипломат, действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати. Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Константинопол, и женен за американка, той става първият български посланик в Съединените щати от 1914 година и остава на поста почти 11 години.
Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.
Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон. Заедно със съпругата си завещава цялото си състояние, възлизащо на около 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Според завещанието му той дарява всичките си вложения в български банки на БАН, на читалище „Зора” и гимназията в Сливен. Той предвижда сума за стипендии на студенти по българска филология в Софийски университет, както и на ученици от софийски гимназии. Пари трябва да бъдат отпуснати и за изпращане на бедни ученици на летен отдих, за подпомагане на бедни учители и за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София.
