Всички ромски къщи, в които се празнува Банго Василий остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът от тях. Гости се посрещат след настъпването на Нова година и е важно първият гостенин в дома да е богат и добър човек, за да носи късмет.
На традиционната новогодишна трапеза задължително трябва да има петел или гъска, питка с паричка, сарми с късметче. По традиция с кръвта на заклания червен петел се намазват мъжките деца, като ромите вярват, че това носи здраве и плодородие.
14 януари - ромската Нова година е един от най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи у нас. Празникът се нарича още Василица, Васильовден или Банго Василий /Куцият Васил/.
Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите. В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Според друга легенда Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
Банго Василий е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. На трапезата има сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка.
В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва и сурвакането.
20 478 души от област Сливен са се самоопределили като роми при последното преброяване на населението през 2011 година, но според специалисти цифрата е значително по-голяма.
