Жив ли е духа на Коледа и какво е той изобщо? Дали не е малко позагубен някъде в дебрите на лудото празнично пазаруване и задължителното очакване на подаръци, пълните спешни отделения и голямата суетня? Потърсихме следата на старите сливенски Коледи с писателя - дисидент Атанас Славов.
Вълшебни бяха някога Коледите в Сливен, но големият празник беше Васильовден, разказа той.
„Той е семеен празник. Сливен за туй беше могъщ град, защото имаше запазени всичките нива. Културния процес не е само култура. Култура е и да знаеш да месиш милинки. Има семейна, духовна, религиозна, домашна култура, култура на пазара. В момента домашната култура не съществува никъде в България и е абсолютно разрушена. Тя съществува само в отделни етнически групи, които са периферни. Циганите, турците раждат деца, а българите измират като луди и са най-бързо измиращата етническа група на планетата.
Някога празникът беше нещо страхотно, събираше се цялото семейство и неговите разклонения - по 10 - 15 души. Правеха се баници с късмети, на масата се слагаха сладка, сушени плодове, сарми, бахори, гроздови каши - мъстеници. Най - стария чете молитви за берекет за цялата година", припомни писателят.
Един американец от Сливен, както Атанас Славов нарича сам себе си, ни наведе на мисълта, че наистина нашата празничност е поизместена не само в датите.
„Коледа, коледуването пак си е празник и се извършваше, но то е от площадната култура, извън семейството. Пак беше весело и приятно, пееха коледарчета, обаче в Сливен специално силата на празника беше на Васильовден на 13-ти януари по стар стил. Пееха се сливенски песни на три гласа на трапезата и децата се кискаха", разказа Славов.
Според него духът на Коледата днес го няма.
„Сега хората имат нужда от такова нещо. Коледа е много стар празник и пази езически традиции. Сурва, сурва година! Самите тези думи не значат сурова година, а времето на северния елен, който носи на рогата си слънцето от север и започва да расте денят. Това е по прабългарския и сибирския, алтайския зодиак, в който има други знаци. На старобългарски този знак е на сръндака или северния елен - сур хури. Не зная как може да се върне духът на Коледа. Като говорим за празници, какво ми направи впечатление още когато се върнах от чужбина - на Великден някога всички носеха великденски яйца по улиците и се чукаха и се хилеха. Сега 5 - 6 години подред никой не излиза на улицата да празнува Великден като празник на обществото. Много ми е любопитно и не мога да си представя, че тази година изобщо ще има суровакане, години наред няма.
б. а.
Забелязахме по улиците една коледарска дружина роми, но и те бяха поизместили целта на посещенията - влизаха в магазините из града с надежда там да съберат дължимата на коледарите дан.
Може би си струва да си зададем и въпроса защо няма струпване на хора по храмовете по Коледа и дори пожарната инспектира не тях, а заведенията, нали е Рождество Христово все пак?
