В неделя църквата „Света Троица” в силистренското село Айдемир ще отбележи 188 години от освещаването си. Тя е не само най-старата в областта, но и сред малкото у нас, издигнати от руски войници.
И до днес храмът носи духа на предосвобожденска България и съхранява безценна църковна утвар на близо 2 века. Свещеникът в храма протойерей Георги Попов разказа за БТА, че църквата е издигната веднага след Руско-турската война от 1828-1829 г.
В силистренско село събират средства за възстановяване на църква
Русия печели войната и се сключва Одринският мирен договор. Около Айдемир се настаняват и руски войски. Така се стига и до построяването на църквата, обясни той.
Предполага се, че храмът е издигнат около 1832- 1833 г. Осветен е година по-късно. За това разказва и запазена греда в църквата, на която е изписана 1834 година. Смята се, че е осветена на 11 юни от митрополит Григорий в деня, когато се чества празникът на Света Троица, откъдето носи и името си до днес.
Издигната от плетени пръти и кал, днес църквата е реставрирана, като изцяло е запазен автентичният ѝ вид, включително и дървената камбанария, която наскоро е била ремонтирана и възстановена. Църквата е имала и женско отделение, което е характерно за руските храмове. То вече е съборено, тъй като не е подлежало на реставрация, но останалата част от църквата, включително и носещите греди са запазени.
Освен че впечатлява със своята архитектура, църквата пази и духа на онази отминала епоха с богатата си утвар. Най-голямата ѝ гордост са свещниците, които се радват и на особена почит. „Те са направени от дулата на пушките от самите войници, за да могат да си палят свещите, когато са влизали в храма”, обяснява отец Георги.
Дело на войниците са не само свещниците, но и „обзавеждането” в храма, част от което е запазено и до днес .Църквата пази староруски икони, многобройни ценни ръкописи, някой от които писани на пергамент, както и оригинални хоругви, на които все още личи надписът „Казанъ 1829” г.
Особена ценност за храма е и копринена плащеница, която е на повече от 200 години. Реликвата е открита от отец Георги по време на ремонта на храма, преди няколко години. На нея са извезани образите на Исус Христос, Божията майка и апостолите.
Амбицията на църковното настоятелство е плащеницата, заедно с останалите исторически свидетелства, да станат част от музейна експозиция към храма.
И до днес храмът носи духа на предосвобожденска България и съхранява безценна църковна утвар на близо 2 века. Свещеникът в храма протойерей Георги Попов разказа за БТА, че църквата е издигната веднага след Руско-турската война от 1828-1829 г.
В силистренско село събират средства за възстановяване на църква
Русия печели войната и се сключва Одринският мирен договор. Около Айдемир се настаняват и руски войски. Така се стига и до построяването на църквата, обясни той.
Предполага се, че храмът е издигнат около 1832- 1833 г. Осветен е година по-късно. За това разказва и запазена греда в църквата, на която е изписана 1834 година. Смята се, че е осветена на 11 юни от митрополит Григорий в деня, когато се чества празникът на Света Троица, откъдето носи и името си до днес.
Издигната от плетени пръти и кал, днес църквата е реставрирана, като изцяло е запазен автентичният ѝ вид, включително и дървената камбанария, която наскоро е била ремонтирана и възстановена. Църквата е имала и женско отделение, което е характерно за руските храмове. То вече е съборено, тъй като не е подлежало на реставрация, но останалата част от църквата, включително и носещите греди са запазени.
Освен че впечатлява със своята архитектура, църквата пази и духа на онази отминала епоха с богатата си утвар. Най-голямата ѝ гордост са свещниците, които се радват и на особена почит. „Те са направени от дулата на пушките от самите войници, за да могат да си палят свещите, когато са влизали в храма”, обяснява отец Георги.
Дело на войниците са не само свещниците, но и „обзавеждането” в храма, част от което е запазено и до днес .Църквата пази староруски икони, многобройни ценни ръкописи, някой от които писани на пергамент, както и оригинални хоругви, на които все още личи надписът „Казанъ 1829” г.
Особена ценност за храма е и копринена плащеница, която е на повече от 200 години. Реликвата е открита от отец Георги по време на ремонта на храма, преди няколко години. На нея са извезани образите на Исус Христос, Божията майка и апостолите.
Амбицията на църковното настоятелство е плащеницата, заедно с останалите исторически свидетелства, да станат част от музейна експозиция към храма.
