Зрелостниците с часове по трудови права, КНСБ искат промени в законодателството
Зрелостниците с часове по трудови права, КНСБ искат промени в законодателството / Диляна Стойчева

От тази учебна година младежите, завършващи последен клас на обучение, ще имат часове по трудово законодателство. В рамките на 10 учебни часа зрелостниците ще получават информация за своите права на първото работно място, каза в Търговище вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никифоров. За целта ще бъдат издадени специализирани брошури, които да се ползват от учениците и техните преподаватели в часа на класа.

От КНСБ продължават своята национална информационна кампания, чрез която разясняват исканите от тях промени в някои основни закони, свързани с трудово-правните отношения в страната. Настоява се за конституционно регламентирано право на стачка. Предвидени са и други изменения, които да защитят синдикалното сдружаване и правата на работниците.

Според Никифоров, вече са проведени срещи с всички парламентарно представени групи без „Атака”, на тях са връчени конкретните предложения за законови изменения, които депутатите ще могат да внесат в Парламента за разглеждане.

„С тази наша кампания се опитваме да направим така, че да намалим сивата икономика, колкото повече знаят правата си хората, толкова повече ще държат на тях” – добави вицепрезидентът на КНСБ.

Според синдикалистите до момента не е измислена по-добра формула от колективното трудово договаряне, която да работи едновременно и за работника и за работодателя. 3 175 са колективните трудови договори, действащи в страната през изминалата година, като в тази бройка не влизат тези в София. Над 2 100 от тях изтичат през тази година и предстои да бъдат предоговорирани. В момента се прави проучване на добрите практики, свързани с този инструмент на трудовите отношения, който помага „печалбата да се социализира”, споделиха още от КНСБ. В бъдеще предстои създаването на карта на колективното трудово договаряне и изграждането на единна информационна система.

„КНСБ не приема провежданата от правителството политика по доходите. При това поскъпване на продуктите от малката кошница, вече 30 месеца доходите са замразени. Ние настояваме за минимална работна заплата от 290лв., в противен случай чисто получените пари остават под социалния минимум. Искаме също минималната работна заплата да не се облага с данък”, каза в края на срещата Валентин Никифоров. Той добави, че от синдиката са категорично против позицията на правителството по пакта „Евро плюс”, защото се оказва че ние като държава с най-ниски доходи ще отделяме средства за стабилизирането на други страни, където минималната работна заплата е в пъти по-висока.