Променяме стрелките на часовника, за да може да използваме максимално дневната светлина, така че да съвпадне с активните часове от деня, обяснява Северина Йоргова от Регионалния исторически музей в Шумен.
Тя пояснява, че смяната на часа се въвежда през 1916 година в Германия по време на Първата световна война. По-късно това започва да се прави и в Англия, казва тя.
В България тази практика е въведена през 1979 г. с Устав на Министерски съвет.
Така през пролетта преминаваме от астрономическото време към лятното часово време. Това става всяка година, събота срещу неделя, през последната седмица на март, като в 03.00 часа сутринта местим часовника с един час напред - 03:00 става 04:00.
През есента се връщаме към астрономическото време - всяка година е в събота срещу неделя, през последната седмица на октомври, точно в 04:00 часа сутринта и сменяме часа с един час назад. Тоест 04:00 часа сутринта става автоматично 03:00 часа сутринта.
Част от историята на времето и часовниците се намира и в хранилищата на шуменския музей. Той разполага с колекция от часовници, част от които - безценни.
Сред тях са джобният часовник на Август Попов, получен за заслуги в Испанската гражданска война, часовникът на първия кмет на Шумен Ради Гьокчеренлиев, както и стенният часовник на Владимир Верби, шуменски мисионер, смятан за най-стария бял заселник на Кения.
В музея има и експонат, датиран между 1870-1890 г., произведен в Цариград за османския пазар.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари
