На 1 септември, в деня на св. Симеон Стълпник, е началото на църковната година, напомнят от Русенска епархия. По този повод в цялата страна ще бъдат отслужени св. литургии и молебени за благоденствието на българския народ.
В миналото началото на новата църковна година се е наричало също "началото на индикта". През VІ век по времето на имп. Юстиниан I Велики във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион, от лат. indictio = "обявяване") - периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на св. Константин Велики, започвало на 1 септември 312 г.
Във Византия обаче църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се смятал 1 март или 25 март - Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.През този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво указание от Господа за празнуването на новата година. Преданието свързало това събитие с датата 1 септември. В Менология на Василий ΙΙ от Х век се казва: "От това време Той дарува на нас, християните, този празник". И до днес в Православната църква след литургията на 1 септември се чете именно този евангелски откъс.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, който правел това само четири пъти в годината: освен на 1 септември, още на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред - вечерта на Велики Четвъртък - бел. ред.) - първото от 12-е евангелия, и на литургията и на вечернята на първия ден на Пасха.
В Русия, въпреки приемането на християнството, до ХV век новата година започвала на 1 март. Тогава започвала новата година във всички руски летописи, включително и на преп. Нестор. Въпреки това, влиянието на византийската традиция било силно, защото и на 1 септември се провеждало специалното богослужение, с което византийците ознаменували новата година. С указ на имп. Петър Ι новата година в Русия се прехвърля на 1 януари; за последен път новогодишното църковно богослужение се е провело през септември 1699 г. в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на църковната година става с молебен след литургията. Въпреки това Типикът и до днес определя 1 септември като "малък Господски празник" и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.
