Кмет сте вече четвърти мандат на село Басарбово. Какво Ви мотивира да продължавате?
Това за мен е едно призвание и ми е много интересно да работя точно тази професия. За мен е професия, защото хората имат нужда от обучени кадри. Кметовете призвани да управляват, трябва да правят така, че хората минаващи по улицата всеки ден да живеят все по-добре и по-добре. Това не могат да го направят хора, които нямат представа с какво се занимават.
А какво правите Вие за да живеят хората в Басарбово по-добре, и как го правите?
Каквото и да ви говорят винаги става въпрос за пари. Ако не е за пари-то е за много пари. Но има неща, които чисто организационно могат да се направят без пари и именно това е призванието на всеки един кмет на малко населено място. Имах възможността да работя с един култов зам.-кмет по времето на Димитър Калчев, който казваше, че с пари и баба може. Той се оказа ужасно прав за мен, защото кметовете доскоро съществувахме въпреки общината. Въпреки общината нашите населени места се развиват. Това го правихме трудно. Трябваше всички да сме обединени и да вървим в една посока.
Казвате доскоро. Нещо промени ли се?
Така е, последните години в общината започна се обръща все повече внимание и на малките населени места. Общинското ръководство възприе една идея, която мога да кажа, че съм новатор. Ходих на едно обучение, където бях лектор на колеги и оттам откраднах едно ноу-хау, където други общини инвестират в малките си населени места на състезателен принцип. Община Русе възприе този модел и за първа година сега прави проект „Малки населени места“. Смятам, а и екипът на Пламен Стоилов го разбра, че не е редно голяма община с бюджет от 120 000 000 лв. да кара кметовете на малките населени места да се молим на държавата, през 3, 4, 5 години да ни отпускат едни 10 000 лв., за да се случва нещо видимо. Редно е общината всяка година да отделя ресурс и във всяко село да се случват тези неща, защото всички сме жители на тази община. Ръководството на общината прие тази идея и дори надхвърли моите очаквания с финансирането.
Какво видимо се случи в Басарбово по тази програма?
Тази програма видимо ще се случи, в момента подготвяме и гласим за откриване на 1 септември една фитнес зала. Трябва да обърнем внимание на подрастващото поколение. Децата трябва да има с какво да се занимават. Когато обмисляхме какъв проект ще е необходим за нешето село, си поставих амбициозната задача поне един час през седмицата да открадна на децата от компютрите. Аз също съм бил младеж и знам как започваме малко по малко и ще използвам термина „зарибяване“ и започват младежите да имат някаква физическа култура. Не може само на бири, компютри и геймърски истории.
Как се справя едно село с финансовата криза. По-силно ли се усеща тя в малкото населено място или по-слабо?
Първо парите свършват при нас, в периферията. Ние сме един буфер, който пряко се занимава с хората. Няма как да обясниш на баба ти Гинка, от село Гинци, която е гражданин на държавта, че на нея нещо не и се полага, а на софиянци се полага. Когато няма пари започваме да мислим алтернативно, търсим начини. Някои неща се случват с приятели, за други има добри хора, които помагат. През последните четири години активно в духовния живот на общината, и конкретно на нашето село, участва политическа партия ГЕРБ. Инвестира средства в озвучаване, концерти. Това никой досега не го е правил. Не е много като финансов ресурс, но е много за едно село да се чувства живо, да има пулс.
Как се промени живота в Басарбово през последните 16 години, през които Вие сте кмет? Вие сте единствения кмет в общината от миналия век.
Аз съм от миналия век, но разсъжденията ни трябва да бъдат напред във времето и нещата, които мислим, че са правилни трябва да се случват. Опита ме научи на много неща. Първите няколко години се борех с вятърни мелници. После се научих да използвам вятъра за енергия за промяна на селото. Винаги са ми задавали въпроса: „Ами ти защо беше кмет на СДС, след това на ЗНС, а сега от ГЕРБ“. Аз бих казал, че моята партия се казва Басарбово и всички, които мислят за селото са ми съпартийци.
Какво променихте?
Промених манталитета на хората. Започнаха да мислят за себе си с по-голямо уважение, а не че са от село. Селото стана по-приятно за живеене. Сменихме осветлението, част от инфраструктурата, имаме големи идеи, но всичко се случва малко по малко. Най-важен е манталитетът на хората. Духовния живот се промени. Позицията кмет, за мен, е по-различна от тази на който и да е служител в една фирма с това, че аз имам 1600 началника, които трябва да изискват от мен и го правят успешно.
Как Ви промени кметуването?
О, то ме промени много. Научих много житейски уроци, научих се да помагам на хората и си мисля, че това е много ценен опит
За какво съжалявате?
Не съжалявам за нищо. Всичко бих направил по същи начин. Просто трябвало е да стане. Грешките, които съм допускал, успехите, които съм постигнал е трябвало да се случат. Не може да се ползва само меда на кметуването, трябва и жилото.
Казахте меда, каква кола карате?
Моят автомобил отдавна беше тийнейджър. Карам „Пежо 306“. На 22 години е колата
Жена Ви да няма БМВ или Мерцедес?
Жена ми се движи с градския транспорт.
Питам Ви, защото знаете, че някои Ваши колеги станаха телевизионни звезди с автомобилите си. Как човек може да се опази от това изкушение?
Просто като е стъпил здраво на земята. А за тези покупки бих казал само, че са голяма наглост. Цървули няма-гайда иска. Те улиците им са за луноход, като след бомбардировка в Бейрут, а те си накупували лимузини, с парите за които може да се асфалтира половината село.
Това ли е големия проблем на селата-инфраструктурата?
Инфраструктурата е проблем за цялата държава. Отатък Балкана всичко е по-различно и правителството трябва да обърне внимание на това. Имах една случка по времето, когато Божидар Йотов беше кмет. Бяха отпуснати средства за асфалтирането на един участък от улица. На едно общо събиране той казва, че една жена е подала жалба срещу мен. Аз му казвам: „Права е жената“. „Е как правя, като ти отговаряш за това“, пита ме Йотов. А ние имаме 22 километра улична мрежа. Годността на настилката е 10 години. Това означава, че всяка година трябва да асфалтираме по над 2 километра. „ Да си спомняте някога да сме асфалтирали досега“. „Не“. Ами който и да се оплаче ще има право. Няма как да го направиш всички да са доволни. Трябва да има приоритети.
Освен инфраструктурата, кои са другите големи проблеми на Басарбово? Сметища, безстопанствени кучета, проблемите с дигите и наводненията?
Това са проблеми, които държавата изкуствено не иска да реши. Не може да говорим за щастливи кокошки и кучета, а никой не говори за хората. Искам закон за щастливи хора. Шегувахме се с приятели, че ако така се справяме с комарите то ще е добре на всеки 30 дни да имаме избори. Тази година липсват, а защо се получава веднъж на 4 години, това е риторичен въпрос.
Какво си пожелавате?
Когато ходя на църква паля три свещи. За цялото село, втората за семейството и третата за всички мои познати. Нека всички хора в Басарбово да са живи и здрави и да ни пази Господ от природни бедствия.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
