Изложбата „Папството и българите (IX – XXI век)“ беше открита в Доходно здание в Русе. Тя е изготвена във връзка с 370-годишнината от основаването на Католическата Никополска Епархия (1648-2018), 330-годишнината от Чипровското въстание (1688-2018) и 140-годишнината от Освобождението на България (1878-2018).
На откриването присъства зам.-кметът по хуманитарни дейности в Община Русе г-н Иван Григоров, който връчи поздравителен адрес на Н. В. П. Петко Христов, епископа на Никополската епархия, от името на кмета на Община Русе г-н Пламен Стоилов. Н. В. П. Петко Христов получи поздравителни адреси и от името на областния управител на Област Русе г-н Галин Григоров, от председателя на Общински съвет и ректор на Русенски университет „Ангел Кънчев“ чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев, както и от председателя на Общото събрание на Русенски университет „Ангел Кънчев“ проф. д-р Велизара Пенчева. Изложбата се провежда в сътрудничество с Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, под патронажа на Министерство на външните работи,
Папски комитет за исторически науки, Ватиканска апостолическа библиотека, Комисия на епископските конференции на Европейската общност, Фондация „Свети Йоан XXIII” – Бергамо и Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, с изключителното съдействие на Ватикански секретен архив и със съдействието на Исторически музей – Чипровци.
В 48 табла са проследени сложните връзки на българските владетели и църковни предстоятели с папските институции, въз основа на документи и регистри от Секретния архив на Ватикана, ръкописи от Ватиканската Апостолическа библиотека и Архивите в Дубровник, като: епистоларните връзки на Папството с княз Борис Михаил и цар Калоян по време на покръстването и Четвъртия Кръстоносен поход; на цар Иван Асен II и цар Иван Александър; на ролята на Дубровнишките колонии в българските градове; на дейността на католическите мисионери, действали в българските земи през XVI – XVIII век;
на българските католици от източен обряд; на униатското движение през Османския период и трудностите вследствие военните конфликти през 1912-1913 г.; на дейността на апостолическия визитатор монсиньор Анджело Джузепе Ронкало (1881-1963) – бъдещия папа Йоан XXIII, създал през 1931 г. Апостолическата делегация в България; на тежката съдба на католиците след Втората световна война до откриването на Апостолическата нунциатура в България през 1991 г.; на посещението на папа Йоан Павел II през 2002 г. – най-знаковото събитие в новите отношения между България и Светия Престол.
На откриването присъства зам.-кметът по хуманитарни дейности в Община Русе г-н Иван Григоров, който връчи поздравителен адрес на Н. В. П. Петко Христов, епископа на Никополската епархия, от името на кмета на Община Русе г-н Пламен Стоилов. Н. В. П. Петко Христов получи поздравителни адреси и от името на областния управител на Област Русе г-н Галин Григоров, от председателя на Общински съвет и ректор на Русенски университет „Ангел Кънчев“ чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев, както и от председателя на Общото събрание на Русенски университет „Ангел Кънчев“ проф. д-р Велизара Пенчева. Изложбата се провежда в сътрудничество с Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, под патронажа на Министерство на външните работи,
Папски комитет за исторически науки, Ватиканска апостолическа библиотека, Комисия на епископските конференции на Европейската общност, Фондация „Свети Йоан XXIII” – Бергамо и Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, с изключителното съдействие на Ватикански секретен архив и със съдействието на Исторически музей – Чипровци.
В 48 табла са проследени сложните връзки на българските владетели и църковни предстоятели с папските институции, въз основа на документи и регистри от Секретния архив на Ватикана, ръкописи от Ватиканската Апостолическа библиотека и Архивите в Дубровник, като: епистоларните връзки на Папството с княз Борис Михаил и цар Калоян по време на покръстването и Четвъртия Кръстоносен поход; на цар Иван Асен II и цар Иван Александър; на ролята на Дубровнишките колонии в българските градове; на дейността на католическите мисионери, действали в българските земи през XVI – XVIII век;
на българските католици от източен обряд; на униатското движение през Османския период и трудностите вследствие военните конфликти през 1912-1913 г.; на дейността на апостолическия визитатор монсиньор Анджело Джузепе Ронкало (1881-1963) – бъдещия папа Йоан XXIII, създал през 1931 г. Апостолическата делегация в България; на тежката съдба на католиците след Втората световна война до откриването на Апостолическата нунциатура в България през 1991 г.; на посещението на папа Йоан Павел II през 2002 г. – най-знаковото събитие в новите отношения между България и Светия Престол.
