71 години след разстрела на 17 разградчани, осъдени от Народния съд, свещ пред паметната им плоча запалиха представители на Съюза на репресираните в Разград, както и неколцина граждани.
Паметният знак е изграден през 1998 г., намира се в края на старите гробища в Разград, точно там се смята, че са разстреляни и заровени в общ гроб телата на осъдените от Народния съд. Сред убийците им е имало и жена, милиционерка – разказват съвременници на събитието и техни наследници.
Димитър Попов е на 13 години през 1945 г., когато са изпълнени смъртните присъди, издадени от Народния съд. Сред убитите е неговият свако, а с майка си и леля си, той е сред първите, които посещават лобното място на сутринта след разстрела.
Всъщност не е сигурно, че броят на разстреляните във фаталния 13 март е 17 – разказва бившият депутат Никола Николов. Някои са убити преди това, на паметната плоча са изписани и имена на убити при следващи процеси разградчани.
Сред разстреляните има двама свещеници, директор на гимназия, дори шапкар.
Унищожаването на елита на нацията има последствия и до днес – смята Николов. По думите му сред последиците е агресията в днешното общество, както и онтошението към бежанците. Николов припомни, че 40% от населението в страната се състои от бежанци от други балкански държави, а към днешна дата отрича правото на бегълчи от война да бъдат в по-мирната част на света - Европа.
Имената на част от физическите извършители на разстрела се знаят, някои доскоро са били живи. Сред тях е имало и жена.
Чуйте още от прикачения звуков файл.
