На 17 ноември отбелязваме Световния ден за възпоминание на жертвите от катастрофи

/ Thinkstock/Getty Images
С решение на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации от 26 октомври 2005 г. всяка трета неделя на месец ноември е определена за Световен ден за възпоминание на жертвите от пътнотранспортни произшествия, съобщава полицията в Разград.

Черна статистика: 182 тежки катастрофи в страната само за 10 дни

Министерството на вътрешните работи ежегодно се присъединява към събитията, посветени на хората, загубили живота си при движение по пътищата на страната и извън нея. През 2019 г. Световният ден се отбелязва на 17 ноември - неделя.

Със съдействието на Дирекция „Вероизповедания" към Министерски съвет и Националния съвет на религиозните общности в България е взето решение във всички храмове на официалните религии в Република България да се проведат служби за отдаване почит на жертвите на пътни инциденти и за молитва за запазване живота на хората, които участват в движението като пешеходци, пътници или водачи.

Само за 10 месеца са загинали 21 велосипедисти при катастрофи

Всяка религия има определен ден от седмицата за служба, поради което и в храмовете на официалните религии в страната в различен ден от третата седмица на ноември ще се отслужи литургията по повод Световния ден. В православните храмове службата ще бъде на 17 ноември.

Европейското послание, с което Световният ден за възпоминание на жертвите от пътнотранспортни произшествия през 2019 г. ще се проведе, е „Животът не е резервна част".

Мотото се съгласува с генералната тема на Третата глобална министерска конференция по безопасност на движението по пътищата, която ще се проведе в Стокхолм през февруари 2020 г. на тема „Постигане на глобални цели 2030 г."

Неуменията на шофьорите, скоростта и агресията са сред най-рисковите поведения на пътя

Всяка година по целия свят най-малко 1.3 милиона загиват и не по-малко от 50 милиона биват сериозно ранени в пътни инциденти. Към това трябва да добавим и увеличаващата се цифра от 4.2 милиона починали в следствие на замърсения въздух, причинен до голяма степен от транспорта.

Необходимо е да се замислим относно типа мобилност, който имаме днес, базиран на ценности като неотложност, себелюбие и материализъм. Този модел не се вписва в рамките на едно зряло общество, в което икономическите и екологичните последици рефлектират върху цялото човечество.

Моторните превозни средства се произвеждат, за да предоставят на собствениците им свобода на придвижване и усещане за лично надмощие чрез скоростта. Това ги превръща и в рискови машини. Човешкият живот не е резервна част, която може да се замени, ако е счупена.

Черен ден на „Тракия“: Работник загина, жена издъхна след верижна катастрофа, 9 са ранени (ВИДЕО)

Така че опасността да бъдем убити от тях в следствие от лош контрол или от замърсяването, което причиняват, не може да бъде „резервна част". Опасността е част от тяхното предназначение и дизайн.

За да се постигнат заложените от ООН устойчиво развиващи се цели 3.6 и 11.2 (по-добро здраве и постоянно развитие на околната среда), ние трябва да приемем истината и да разберем, че визия „Нула" не е само желана цел, но е и следствие от пътния трафик, който се нуждае от по-леки и безопасни автомобили, както и от нула вредни емисии, а спрямо транспорта целта е да се редуцират дългите дистанции, като фокусът е върху „продукти без километри".