Със стени на позора се опитват да се противопоставят на кражбите от магазините си търговци от Пазарджик. Методът се прилага от години, а най-новата му проява е не просто да се поставят снимките на хванатите с неплатена стока на видно място до входа, а по плочниците между регалите да се налепят техни портрети, отпечатани на стикери от фолио, каквото по принцип се ползва за реклама. То е водоустойчиво и веднъж залепено, остава за дълго време. И привлича вниманието много по-силно, защото потребителят е свикнал по този начин да му се поднасят креативни и провокативни предложения. Така че окото неволно се спира и на изненадващата информация. За още по-силен ефект портретите са обрамчени от яркочервена ивица. Надписът „Крадец” единствен недвусмислено говори, че в случая става дума по-скоро за антиреклама.
Макар новата форма за борба с кражбите да е видима за хилядите клиенти, преминаващи през един от магазините, персоналът се оказва не особено словоохотлив по темата. Работещи в обекта обаче казват, че от крайната мярка има ефект. Припомнят, че и на стените на позора до входа, и на стикерите може да се видят не посетители, взели хляб или нещо от първа необходимост, а стоки, смятани по-скоро за глезотийки. Най-новите портрети са на млад мъж с вафли и пакетчета разтворима напитка и на по-възрастен с побеляла коса, прегърнал луканки. И ако при тях кражбата е все пак на храна, то преди време няколко фотоса показваха млади мъже и жени, прегърнали бутилки с алкохол или бира. Не го правят от глад, категорични са работещите в магазина.
Спорен е въпросът дали публичното унижение дава достатъчно силни резултати. Факт е, че не е рядкост при пазаруване да попаднеш на човек, който при преминаване през монтираните за допълнителна сигурност скенери на изхода, предизвиква неистовото пищене на техниката. Ако при последващото претърсване се окаже, че дете се е изкушило да скрие нещо в джобчето, се правят и компромиси. Още по-спорно е доколко е законен способът с публично излагане на крадците е законен. Факт е обаче, че почти няма какво друго да се направи. Записите от охранителните камери не се признават като доказателство в съда, понеже не са одобрени СРС-та. Така че битката продължава със стени на позора, както и със споделяне на видео клипове с кражби в социалните мрежи.
