Премиера на „Рицарите тамплиери в историята на България“ от Красимир Джамбазов и на "Българският средновековен костюм XIII- XIV век" на Калина Атанасова ще се състои тази вечер от 18.30 ч. в галерия „Филипополис" в Пловдив.
"Рицарите тамплиери в историята на България“ е провокативното заглавие на научно-полулярната книга на Джамбазов, разглеждаща от различни ъгли пресечните точки между историята на тамплиерите и историята на България.
Проследяват се исторически документи, легенди, сходни ритуали и фолклор в подкрепа на нови анализи и хипотези.
Разглеждат се факти и реликви, свързани със съдбата на тамплиерите, но оставили отпечатък и в българската история, като Граалът и Константин-Кирил Философ, според неговия ученик Климент Охридски, „българският” кивот и др. Показана е ролята и връзките на владетелите от Второто българско царство с основните играчи на историческата сцена по време на кръстоносните походи и възникването на Ордена на тамплиерите, представят се сведения за филипополските херцози и съпричастността им с тамплиерството, историята на известен рицар тамплиер, станал знатен български зет и др.
Особено внимание заслужава главата за тройната връзка: богомили – катари –тамплиери. Изобилстваща от документи, тя не само повдига завесата над считани за неудобни истини, но и дава възможност за един по-модерен прочит на богомилство и катарство и тяхната реабилитация като исторически явления, изпреварили времето си.
Книгата по-скоро акцентира върху спорни въпроси и поставя нови за изследване и дискусия, отколкото се стреми да даде еднозначни отговори на загадки, нерешени от векове.
Историята на тамплиерите се проследява от миналото до наши дни, осветява се дейността на съвременните им организации в световен мащаб и в България.
Изследването на Калина Атанасова "Българският средновековен костюм XIII- XIV век" е посветено на облеклото през Второто българско царство. Основният обект на проучване е “живата” носия, която се ползва в ежедневието, търпи влияния и промени, отразява модни тенденции, обществено положение и родова принадлежност.
Големи части от изданието са в сферата на обоснованите предположения най-вече поради факта, че в България не е открита нито една цяла средновековна дреха. С най-богати находки, добре изследвано и подробно реконструирано е Калояновото погребение от Великотърновската църква “Св. 40 мъченици”, но дори там от тъканите и принадлежностите към облеклото са намерени само малки късчета.
