Ако всички слушат Божиите заповеди и повеления, държавата ни ще има друг морал. Ръководителите ни ще бъдат държавници, а не просто партийци, които са отишли да уреждат собствените си семейства. С тези думи се обръща към политиците единствената обитателка на манастира "Св. Петка Мулдавска" сестра Юлита.
Сгушен в склоновете на Родопите, на 4 километра от Асеновград, достъпен само по черен път, който се вие сред гората, с разрушени от пожар стени, но със силно запазена идентичност и духовна сила, и днес манастирът „Св. Петка“ привлича поклонници от цялата страна.
Той е построен през 14 век около лечебно аязмо, но е бил разрушаван и опожаряван до основи цели пет пъти. Последното нещастие го сполетява през 2010 година, само 10 дни преди храмовия празник. Тогава пожар изпепелява източното крило и манастирската библиотека, в която са се съхранявали ценни ръкописи от 16-ти век. Манастирът е давал убежище и на Васил Левски, а до днес грижливо се пази скривалището на Апостола.
Сега гледката е тъжна, защото все още стърчат черни, овъглени греди, а оградата е полусъборена. Няма как да не ви заболи сърцето, като видите как се рушат сградите и ценните стенописи на святото място. Въпреки това, усещането е сякаш сте попаднали на някое забравено парченце от рая.
Днес се чества храмовият празник на Света Петка - покровителка на светата обител. За манастира се грижи сестра Юлита, която посреща гостите си и разказва историята му изключително увлекателно. В думите й обаче ще усетите болката от липсата на духовност и упование в Бога.
Според нея, държавата трябва да развива поклонническия туризъм и да поддържа културните ценности. В района на Асеновград, който е известен като българския Ерусалим, има 13 църкви и 52 параклиса. Църквата е богата на недвижими имоти, но няма свежи пари, за да бъдат поддържани тези имоти.
„В момента нямаме стратегия за опазване на културните ценности. Само на 800 метра се даде концесия за добиване на камъни, без да се изгради охранителна зона около манастира. На кръгла маса между институциите и църквата трябваше да се обсъдят проблемите, за да се вземат адекватни мерки за тяхното решаване. Надявам се, вече да имаме стабилно правителство и държавата вече да започне да функционира, защото всяка нестабилност влече след себе си нерешени проблеми“, казва игуменката.
„Политиците трябва да мислят повече какво добро да направят, което да остане и след тях. Хората да ги благославят, а не да ги проклинат. Много се надявам Господ да ги вразуми“, споделя сестра Юлита.
От липсата на духовност и упование в Бога хората не стават монаси. Сега, като е оскъдняла вярата и е обеднял народът, на може да се разчита изцяло на дарения.
Въпреки това всеки, който носи вярата в душата си, може да помогне за по-бързото възстановяване на манастира, като гласува в кампанията на вестник „Марица“ „Богатствата на Южна България: Манастирите” и дари средства в специално разкритата за целта сметка.
Цялото интервю със сестра Юлита можете да чуете в прикачения файл:
