Днес е Игнажден
Днес е Игнажден / снимка : Sofia Photo Agency
Православната църква отбелязва днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово), наричан от народа Игнажден. Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. На много места в нашия народ се смята, че от този ден настава вече самата Коледа. Игнажден е свързан с един твърде характерен обичай във всички източноправославни народи. Този обичай е „Полазването". Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещение във всяка къща. Всеки човек с личността си е носител на по-голямо или по-малко щастие за околните; може дори и нещастие да носи. Затова според това какъв човек посети дадена къща, такова ще бъде и цялата година. Затова, когато някой знае, че не е „късметлия", на този ден не ходи на гости по съседите. По същата причина и онези, които не знаят колко са късметлии, си остават по домовете и не ходят никъде през целия ден. В някои села дори се е стигнало до общо задължение „На Св. Игнат по госте се не иде!". Ония обаче, които имат „добър полаз", т.е. които с посещението си носят щастие за през годината, са желани гости. Тях дори още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те пристигат сутринта рано в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Всеки от къщните люде е полазник, особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: „Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета!Чур!". И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова по-плодородна ще бъде годината! Според други обичаи на Игнажден от всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко - за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета - за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави „Бъдни вечер", а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки. С тия обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка и др. Игнажден има и характер на нова година - така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на „Игнат" с „инат", което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Игнат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнаций с думата „Игнис", т.е. гън.
Последвайте ни

Пловдив