Каузата на световноизвестния цигулар е възстановяването на богатите традиции на българската цигулкова школа
Цикъл от концерти, посветени на 120-та годишнина от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров започна от Плевен, където на сцената в зала „Катя Попова“ заедно с Плевенска филхармония излязоха диригентът Константин Добройков и признатият за българския Паганини – цигуларят-виртуоз Марио Хосен.
dariknews.archive
В препълнената зала, ценителите на музикалното изкуство станаха съпричастни свидетели на изпълненията на Концерт за цигулка No.1 от Панчо Владигеров, Вариации за една струна „Мойсей в Египет“ от Паганини и величествената Рапсодия Вардар от Панчо Владигеров.
За Дарик, Марио Хосен разкри интересни факти, свързани с Концерта за цигулка и оркестър No.1 от Панчо Владигеров, който беше част от музикалното събитие, и който цигуларят е записал за пръв път преди десет години с германски оркестър за „Вестдойче рундфунк/WDR/, при което под диригентството на именития Израел Инон, музикантите са свирили от самите оригинали на нотите, написани през 1936-та година от Панчо Владигеров:
„За мен е огромно удоволствие да взема участие в концертите, които се организират по повод 120-та годишнина от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров. Тази година ще изпълня Концерт No.1 в най-големите музикални центрове и започваме цикъла с Плевенска филхармония. Предстоят концерти с оркестрите във Варна, Шумен и Пловдив, както и със Софийска филхармония.
Приех предизвикателството на Българско национално радио и на диригента и директор на Софийска филхармония Найден Тодоров, защото имам и личен сантимент. Преди 10 години аз записах този концерт за първи път изобщо със западноевропейски оркестър за „Вестдойче рундфунк“/WDR/ под диригентството на Израел Инон, като се свиреше от оригиналните ноти, които Панчо Владигеров е посветил и е дал правата на Издателство „Универсал“ във Виена. Беше вълнуващо да видя, как германските ми колеги отваряха за първи път партитурите, с които е работил Владигеров през 1936-та година. Известно е, че когато той се връща в България прави малка промяна в някои части от концерта и в България се свири втората авторска версия, която не се отличава съществено от първата, но за мен беше голямо удоволствие и приех предизвикателството с огромна радост“
dariknews.archive
Живеейки във Виена, световноизвестният цигулар Марио Хосен се грижи активно за осъществяването на една негова кауза – възстановяването на богатите традиции на българската цигулкова школа:
„Аз живея във Виена, но пътувам „нон стоп“. Много често идвам в България, защото имам чудесен клас по цигулка с изключително талантливи музиканти – цигулари и това една кауза, която защитавам от 10 години – за възстановяването на богатите традиции на българската цигулкова школа и създаването на елитен състав от млади български цигулари, които да покрият стандартите на световно ниво и мисля, че те ще докажат скоро, че в България има много таланти, които работят много сериозно за развитието на цигулковата школа“.
Основна част от концертната дейност на Марио Хосен е популяризирането на творчеството на Николо Паганини, което не е случайно и заради качествата си, цигуларят има честта да запише последните осем от всичките произведения на композитора, написани преди 180 годии:
„Другата ми естественост са концертите още от детските ми години. Това ми е пътя – непрекъснато да пътуваш и да участваш в концерти, както и популяризацията на творчеството на Николо Паганини. Аз съм главен редактор на цялостното творчество на Паганини и Издателство „Доблингер“ във Виена, заедно с наследниците на Паганини и Института на Паганини в Генуа, преди няколко години ми дадоха тази тежка задача. В момента излиза Том 3-ти от „Произведения за цигулка и оркестър“, което е част от един огромен проект, който ще отнеме може би и десетилетие, по издаването в оригинал на партитурите и целия оркестров материал на всичките произведения на Паганини за цигулка и оркестър.
Паралелно с това миналата 2018-та година излязоха два компакт диска с първи изпълнения на произведения на Паганини за звукозаписна компания, която е собственост на наследниците на Паганини и избирането ми измежду най-големите витруози в света беше голяма чест и една Божия награда за това посвещение – да съм последният, който да запише осемте произведения на Паганини, които никога до сега не са били записвани от 180 години, и това беше една моя детска мечта“.
За Дарик, Марио Хосен сподели, че музиката на Николо Паганини въпреки познатите в цял свят технически трудности не му е трудна, но той посочи и други страни от творческата същност на Паганини, за които рядко се говори:
„От малък чета книги за Паганини, изпълнявам „Капризите“ и концертите му и може би е трудно да се обясни чисто рационално и логично, но аз усещам музиката му и самия него по по-различен начин от всеки друг автор и може би не случайно реших да се посветя и за популяризацията на творчеството на великия Паганини.
Не знам защо, но тази музика не ми е трудна. Трудно им е на студентите ми и в цял свят като им преподавам, но никога не ми е било трудно да свиря Паганини и винаги съм се учудвал. Може би това е някаква връзка, която няма обяснение, и една любов към този тип звукоизвличане.
Паганини е получил популярност като човека, който е изобретил най-много трудности и звукови ефекти в свиренето на цигулка, и като че ли концентрацията на почти всеки изпълнител, докосвайки се до неговите творби е върху бързината, ефектите и техническата трудност. А забравяме, че той всъщност е писал много кантилени и при него операта е присъствала във всеки негов концерт.
По време на всеки негов авторски концерт на сцената е имало две оперни певици, той е правил вариации върху оперни парафрази и не случайно в близо 70-те негови сонати за цигулка и китара, имаме шедьоври на белкантото и на мелодизма.
Не случайно също, неговият приятел и оперен композитор Росини казва: „Много съм щастлив, че не си станал оперен композитор, защото щеше да ни оставиш без работа“, каза Марио Хосен.
„Аз търся връзката между италианския белканто език с арията и хумора – ефекти, които не са самоцел, а да изненадат и да усмихнат публиката, да въведат момента на диалогичен контакт между изпълнители и публика, за да може както са споделяли след концерти на Паганини, хората да се смеят и шегуват и да им стане весело като слушат всичките тези контрасти, защото това е музика, която – аха, и инструмента да започне да говори...“, каза цигуларят-виртуоз Марио Хосен, докато звуците, които изтръгна от 270-годишната си цигулка още звучаха в залата.
