За християнския свят възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Първите християни са наричали Възкресение Празник на празниците, юдеите - Песах /в превод „преминаващ"/, а българите сме го утвърдили в народната култура като Великден.
В народната традиция Великден се свързва и с възкръсването на природата за нов живот,
с победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело, израз на радостта на хората от възкръсването на природата, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода.
На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове.
Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. На празника деца и възрастни се чукат с писаните яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Седмицата след Възкресение се нарича Светла седмица, защото Христос донася просветление за всички.
Честит празник на всички, които носят името Величко, Велико, Велика, Величка, Вела, Велко, Велчо, Вельо, Велка.
