По време на провеждането на 31-то издание на Международния музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен, в града се проведе Кръгла маса с национално участие, свързана с проблемите на фестивалите и конкурсите в България.
Мотото на Кръглата маса беше „Музикалните фестивали и конкурси-крешендо и диминуендо". Модератор беше доц. д-р Момчил Георгиев - програмен координатор на Международния фестивал „Софийски музикални седмици", а водещи на събитието бяха проф. Пламен Джуров, който е диригент на камерен оркестър „Софийски солисти“, и който същата вечер заедно с музикантите от камерния оркестър участва в програмата на Международния фестивал „Лауреатски дни „Катя Попова“, и д-р Любомир Кутин от Нов български университет.
„Смисълът на това занимание е да се погледне малко по-отвисоко - не от регионално ниво, да се погледне на проблемите и перспективите на фестивалите и конкурсите В България.
Ще се опитаме, погледът към тези проблеми да излезе дори малко извън границите на страната, да се поучим от добри практики, да се поучим, как става интеграцията между заинтересовани страни, освен вечния триъгълник – автор, изпълнител, публика. Дали може при тези форуми – фестивалите и конкурсите, да се разшири кръгът от институции – граждански или формални, държавни или местни, за да има по-голям резултат.
Според проф. Пламен Джуров, трябва да има особен акцент между културната продукция на фестивалите и конкурсите с медийните системи. "Голямото предизвикателство на нашето време е, че ти можеш да не отидеш до културен обект или институт, но винаги в къщи имаш радио и телевизия, които са най-големите транслатори на култура и анти култура и особено новият феномен – смартфоните, в които се съдържа цялата енциклопедия на човечеството, включително и музикалната енциклопедия.
За никого от нас не е тайна, че в обществения транспорт виждаме всеки трети най-малко да седи със смартфон и избира нещо. Големият въпрос е, какво избира, какво остава от това, което е избрал и какво трябва да направят тези, които искат да се поддържа жизнено и чувствително към европейската култура младо поколение, за да има по-широка, осъзната възможност да избират.
Според стилистиката на нашето време т. е. да събереш на едно място всички географски ширини и всички исторически времена в телефон изисква в паметта и в съзнанието и в познанието, особено на младия човек да има по-широка способност и сетивност да възприема различните продукти на изкуствата и различните прояви на културата. Това е големият въпрос, който поставяме на обсъждане“.
В кръглата маса в Плевен участваха Любомир Кутин – един от най-добрите специалисти в областта на културното строителство на фестивали, както го определи проф. Пламен Джуров, и Момчил Георгиев – с голяма практика в областта на фестивалите и конкурсите в България и чужбина, който беше модератор на събитието.
За участие в Кръглата маса в пресклуба на БТА в Плевен дойдоха диригентът на Общински хор "Гена Димитрова" Анелия Дечева, директорът на Плевенска филхармония Любомир Дяковски и председателят на настоятелството в Народно читалище „Съгласие-1869 г.“ Ивайло Атанасов, а представител на Община Плевен беше Нина Дорошенко от Отдел „Култура“.
Проф. Пламен Джуров коментира съдържанието на понятието "фестивал“ в днешни дни:
„В момента никой не знае, колко са фестивалите в България. Има невероятно изобилие на събития с названието „фестивал“. Има фестивали на „горнооряховския суджук“, на „тато“... Ние се срамуваме ли от българските думи и взехме „фест“ като единствена форма за всеки един празник и започнахме да правим фестивал от каквото ни дойде на ум.
За мен всеки фестивал трябва да има лице, както всеки човек и тук за мен като плевенчанин гордостта е, че Лауреатските дни в Плевен са уникална форма. Възхищавам се на принципа на създателите му: „да избираш от избраното“ – да е гарантирана цедка, гарантирано качество.
Лошото за мен, и съм го казвал на някои от предишните кметове на София е, че тази формула започна да се копира в чужбина. Така в страни, които са по-склонни да развиват такъв културен форум за младите хора, копираха това съдържание и може би ще го направят по-богато от нас, а не ми се иска това да стане“.
Маестро Пламен Джуров каза, че след Кръглата маса в Плевен, такъв форум ще бъде направен по време на „Софийски седмици“:
„Тук и сега опипваме почвата – каква ще бъде реакцията на заинтересованите хора. Дали в този невероятен кипеж от новини, скандали и проблеми, добри и лоши неща, дали ще се обърне внимание на един такъв „микро-голям“ проблем. Той е съществен, защото ако се постави в една стратегия на културно развитие или на социално или обществено развитие, ще придобие друг смисъл. Не трябва да забравяме, че под слънцето няма нищо ново“.
„Едно време, старите общини, включително и плевенските, селата с празниците и съборите, които са правили, това са точно тези прояви, които правят сцеплението на обществото. Те го правят единно, а сега наблюдавайте, какво говорят повечето анализатори – ние сме едни свободни молекули и ни свързват само общ език, обща територия, общо законодателство, левът, но много често сякаш ние сме от различни държави и от различни времена“, каза Пламен Джуров.
Според него и днес в България няма Стратегия за развитието на културата, ‚защото е трудно да се направи и защото българското общество е в такава турболенция, че още не може да узрее. Самите творчески дейци са „всяка коза за свой крак...“.
dariknews.archive
dariknews.archive
Ще се опитаме, погледът към тези проблеми да излезе дори малко извън границите на страната, да се поучим от добри практики, да се поучим, как става интеграцията между заинтересовани страни, освен вечния триъгълник – автор, изпълнител, публика. Дали може при тези форуми – фестивалите и конкурсите, да се разшири кръгът от институции – граждански или формални, държавни или местни, за да има по-голям резултат.
Според проф. Пламен Джуров, трябва да има особен акцент между културната продукция на фестивалите и конкурсите с медийните системи. "Голямото предизвикателство на нашето време е, че ти можеш да не отидеш до културен обект или институт, но винаги в къщи имаш радио и телевизия, които са най-големите транслатори на култура и анти култура и особено новият феномен – смартфоните, в които се съдържа цялата енциклопедия на човечеството, включително и музикалната енциклопедия.
За никого от нас не е тайна, че в обществения транспорт виждаме всеки трети най-малко да седи със смартфон и избира нещо. Големият въпрос е, какво избира, какво остава от това, което е избрал и какво трябва да направят тези, които искат да се поддържа жизнено и чувствително към европейската култура младо поколение, за да има по-широка, осъзната възможност да избират.
Според стилистиката на нашето време т. е. да събереш на едно място всички географски ширини и всички исторически времена в телефон изисква в паметта и в съзнанието и в познанието, особено на младия човек да има по-широка способност и сетивност да възприема различните продукти на изкуствата и различните прояви на културата. Това е големият въпрос, който поставяме на обсъждане“.
В кръглата маса в Плевен участваха Любомир Кутин – един от най-добрите специалисти в областта на културното строителство на фестивали, както го определи проф. Пламен Джуров, и Момчил Георгиев – с голяма практика в областта на фестивалите и конкурсите в България и чужбина, който беше модератор на събитието.
За участие в Кръглата маса в пресклуба на БТА в Плевен дойдоха диригентът на Общински хор "Гена Димитрова" Анелия Дечева, директорът на Плевенска филхармония Любомир Дяковски и председателят на настоятелството в Народно читалище „Съгласие-1869 г.“ Ивайло Атанасов, а представител на Община Плевен беше Нина Дорошенко от Отдел „Култура“.
dariknews.archive
„В момента никой не знае, колко са фестивалите в България. Има невероятно изобилие на събития с названието „фестивал“. Има фестивали на „горнооряховския суджук“, на „тато“... Ние се срамуваме ли от българските думи и взехме „фест“ като единствена форма за всеки един празник и започнахме да правим фестивал от каквото ни дойде на ум.
За мен всеки фестивал трябва да има лице, както всеки човек и тук за мен като плевенчанин гордостта е, че Лауреатските дни в Плевен са уникална форма. Възхищавам се на принципа на създателите му: „да избираш от избраното“ – да е гарантирана цедка, гарантирано качество.
Лошото за мен, и съм го казвал на някои от предишните кметове на София е, че тази формула започна да се копира в чужбина. Така в страни, които са по-склонни да развиват такъв културен форум за младите хора, копираха това съдържание и може би ще го направят по-богато от нас, а не ми се иска това да стане“.
Маестро Пламен Джуров каза, че след Кръглата маса в Плевен, такъв форум ще бъде направен по време на „Софийски седмици“:
„Тук и сега опипваме почвата – каква ще бъде реакцията на заинтересованите хора. Дали в този невероятен кипеж от новини, скандали и проблеми, добри и лоши неща, дали ще се обърне внимание на един такъв „микро-голям“ проблем. Той е съществен, защото ако се постави в една стратегия на културно развитие или на социално или обществено развитие, ще придобие друг смисъл. Не трябва да забравяме, че под слънцето няма нищо ново“.
„Едно време, старите общини, включително и плевенските, селата с празниците и съборите, които са правили, това са точно тези прояви, които правят сцеплението на обществото. Те го правят единно, а сега наблюдавайте, какво говорят повечето анализатори – ние сме едни свободни молекули и ни свързват само общ език, обща територия, общо законодателство, левът, но много често сякаш ние сме от различни държави и от различни времена“, каза Пламен Джуров.
Според него и днес в България няма Стратегия за развитието на културата, ‚защото е трудно да се направи и защото българското общество е в такава турболенция, че още не може да узрее. Самите творчески дейци са „всяка коза за свой крак...“.