Свищовецът Димитър Ценов е духовна рожба на Възраждането. Неговата светла личност се откроява между Възрожденските дейци с прекрасни човешки и граждански добродетели: скромност и честност, мечтателност и прагматизъм, многостранни интереси и богата култура, трудолюбие, мъдрост и несломима воля, родолюбие, нравствен аристократизъм и хуманност.
Димитър Ценов създава мащабна и блестяща стопанска кариера като предприемач, търговец, акционер и има сериозен принос за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Той е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ и получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги.
Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На първи септември 1912 година, родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост. В завещанието четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал".
Днес се навършват 100 години от завещанието на Димитър Апостолов Ценов. Със средства на родолюбивия възрожденец, търговец, акционер и предприемач е изградена Стопанската академия в Свищов. Роден на 27 декември 1852 г., в семейството на заможен свищовски търговец, Димитър Ценов учи първо в Свищов, а след това във Велико Търново и Кронщад (днешен Брашов - Румъния).
Голямото състояние, което е натрупал, той дарява за откриване и поддържане на висше търговско училище в родния си град. В писмото си до кмета на града Ценов пише: „Аз имах една мечта - да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да постигне своята справедлива национална и човешка кауза".
На 1 септември 1912 година, Димитър Ценов завещава на родния си град, всичко което притежавал - пари, ценни книжа и недвижими имоти, оценени тогава на 5 млн. златни лева. Дарението на Димитър Ценов е второто по големина за развитие на българското висше образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. златни лева) за Софийския университет. В завещанието си Ценов изрично подчертава, че новооснованото училище трябва да бъде изградено по подобие на берлинското Ханделсхохшуле и да бъде напълно самостоятелно.
Дарителят надживява акта на завещанието си с цели 20 години. Живял целенасочено и почтено, Димитър Ценов скромно се оттегля в усамотение.
Последните си години преживява в болницата на Червения кръст, за да не накърни средствата отделени за училището. Умира през 1932 г. и е погребан в двора на манастира „Св. Св. Петър и Павел" в Свищов. На 8 ноември 1936 година в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в град Свищов Висше търговско училище под името „Димитър Апостолов Ценов" с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки". Този ден се превръща в истински празник за Свищов, тъй като в присъствието на Царя, представители на правителството и много граждани е открито Висшето търговско училище. То започва своята работа с 11 преподаватели и 375 студенти, разпределени в два отдела „Финансово-административен и банков" и „Кооперативно-застрахователен". Първият ректор на свищовското висше училище е проф. Димитър Бъров. Той е един от изпълнителите на завещанието заедно с академиците Георги Данаилов и Александър Божинов.
Първите занятия се водят в Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев" и в салона на читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови". Само за няколко години благодарение на умелото ръководство на училището се изгражда внушителна за времето си материална база - основен учебен корпус „ректорат" (1939 г.), жилищата за преподавателите, менза и кино за студентите (1940 г.). Идейният проект на сградата на ректората е дело на един от най-изтъкнатите български архитекти - Иван Васильов. Веднага след официалното откриване на сградата на 8.ХІ.1939 г. в нея започват учебни занятия. За изминалите над 75 години свищовското висше училище има повече от 120 000 възпитаници.
За активната си стопанска дейност и във връзка с неговото дарение за народната просвета Димитър Ценов е бил многократно награждаван с най-високи отличия - от княз Фердинанд, от цар Борис ІІІ, от немското правителство. През 1920 г. Общинският съвет на Свищов го удостоява със званието „почетен гражданин", вторият почетен след генерал Драгомиров. В навечерието на вековния юбилей от завещанието на Дарителя, по инициатива на Академичното ръководство, излезе от печат летописна книга, озаглавена „Началото", чийто автор е проф. Радко Радков - преподавател в Стопанска академия и също почетен гражданин на Свищов.
Изследвайки ръкописните протоколи на Академическия съвет, авторът проследява и представя историята на свищовското висше училище още от момента за дарителския акт на Димитър Ценов. В книгата той припомня и за сериозния принос на Димитър Ценов за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Свищовлията построява част от водопровода на София (2800 м), изгражда Артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион, участва в строителството на жп линиите София - Перник, Мездра - Враца - Видин.
Димитър Ценов се изявява и като изключително далновиден стопански деец. На него принадлежи идеята да се построи петролен склад и нефтена рафинерия край Бургас, но правителството не одобрява проекта (б.р. десетилетия по-късно там се издига Нефтохим- Бургас).
